31.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/5

1.1.1.

С предложените изменения в прилагането на изискванията по стълб 2 от рамката „Базел III“ (3) в Директивата за капиталовите изисквания (4) (ДКИ) се цели да се постигне по-голямо сближаване на надзорните практики в Съюза, като се дефинират по-ясно елементите на капиталовата пирамида, въведат се насоки по стълб 2 относно допълнителния собствен капитал и се направят значително по-стриктни условията, съгласно които компетентните органи могат да упражняват надзорните си правомощия в този контекст.

1.1.2.

Макар че по принцип ЕЦБ подкрепя сближаването на надзорните практики, предложението да се разработят регулаторни технически стандарти за допълнителните капиталови изисквания не е подходящо средство за постигането на тази цел.

На първо място, изискванията по стълб 2 са специфични за всяка институция, което налага компетентните органи да използват надзорната си преценка. Използването единствено на регулаторните технически стандарти на Европейския банков орган (ЕБО) или използването им за части от елементите на риска няма да доведе до специфичен за институцията, основан на риска подход, при който се вземат предвид разнообразните рискови профили на институциите, а всъщност ще попречи на компетентните органи да следят рисковете и промените в бранша.

На второ място, с Насоките на ЕБО относно общите процедури и методологии за процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО) (5) вече се създаде обща основа за последователното прилагане на ПНПО в Съюза, която дава възможност за свобода на надзорна преценка в адекватна степен и може да бъде допълнена, като се използват партньорските проверки на ЕБО. През последните години сближаването се подобри значително вследствие на прилагането на тези насоки (6) и последователното прилагане на методологията на ЕЦБ за ПНПО в единния надзорен механизъм (ЕНМ) (7).

Предвид тези благоприятни промени, ЕЦБ счита, че настоящата рамка е подходяща и че от гледна точка на сближаването съществуващите инструменти, евентуално допълнени с използването на партньорските проверки на ЕБО, ще продължат да бъдат полезни за единния пазар.

1.1.3.

Освен това с предложените изменения на ДКИ на кредитните институции, а не на надзорните органи, се предоставя правомощието да вземат решения, в определени граници, за състава на притежавания от тях собствен капитал с оглед на изпълнението на изискванията по стълб 2, като се изключва възможността за определяне на изисквания по стълб 2, които да бъдат изпълнявани изцяло с базов собствен капитал от първи ред. ЕЦБ счита, че надзорните органи следва да запазят правомощието да поставят изисквания за състава на допълнителния собствен капитал и да изискват изискванията за допълнителния собствен капитал да бъдат изпълнявани единствено с базов собствен капитал от първи ред. От пруденциална гледна точка банковата криза и неотдавнашните пазарни събития демонстрираха, че може да се появят значителни предизвикателства при използването например на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, чийто капацитет за поемане на загуби не е толкова ефективен, колкото базовия собствен капитал от първи ред и разходите по които дори биха изложили на допълнителен риск доходността на кредитните институции. Освен това, откакто ЕЦБ започна да изпълнява задачите си във връзка с пруденциалния надзор, практиката ѝ е да определя изискванията по стълб 2 да бъдат изпълнявани с базов собствен капитал от първи ред. Като поставиха изискването буферите да бъдат изпълнявани само с базов собствен капитал от първи ред, законодателните органи на Съюза изразиха предпочитанието си за капитал с най-високо качество. Промяната на тази практика ще доведе до по-голяма непредсказуемост за кредитните институции и до неравнопоставеност.

1.1.4.

Макар че въвеждането на общо основание за налагането на насоки за капитала ще помогне за последователното им прилагане в Съюза, ЕЦБ смята, че в предложените изменения на ДКИ следва да бъде по-ясно заложена необходимостта от гъвкавост при определянето на насоките за капитала по стълб 2. По-специално, следва да се отчете взаимоотношението между прага в стрес теста и определянето на насоките за капитала по стълб 2. Тъй като стрес тестовете са стартовата точка за определянето на насоките за капитала по стълб 2, с предложените изменения на ДКИ, в съответствие с международната най-добра практика понастоящем, на компетентните органи следва да се даде и възможността в стрес тестовете да прилагат фиксиран праг по отношение на всички кредитни институции, който може да бъде по-нисък от общото капиталово изискване въз основа на ПНПО. Възможността да се използва фиксиран праг следва да бъде винаги да бъде налице като опция. Освен това използването на общото капиталово изискване въз основа на ПНПО следва да бъде адаптирано към използваната в стрес теста методология. Например, използването на праг за общото капиталово изискване въз основа на ПНПО в неблагоприятния сценарий налага прилагането на подход с динамичен баланс. Освен това в предложените изменения на ДКИ следва да се включи разпоредба за тяхното преразглеждане след три години.

1.1.5.

Следва да бъде доизяснен и начинът, по който насоките за капитала по стълб 2 си взаимодействат с комбинираното изискване за буфер. По-специално, следва да бъдат избегнати евентуалните конфликти с целта на антицикличния капиталов буфер. Това включва заличаването на позоваването на преодоляването на „цикличните икономически колебания“ като цел на насоките за капитала по стълб 2. Освен това, въпреки че следва да се избягва припокриването между насоките за капитала по стълб 2 и изискванията по стълб 2, в предложените изменения на ДКИ е необходимо да се отбележи, че ако вследствие на стрес тест се открият допълнителни видове кредитен риск в хипотетична ситуация и те са част от изискванията по стълб 2, компетентните органи си запазват възможността да прилагат мерки по отношение на тези рисове в насоките за капитала по стълб 2.

1.1.6.

С предложените изменения на ДКИ се ограничават правомощията на компетентните органи да изискват от кредитните институции да им предоставят информация допълнително или по-често. Въпреки че ЕЦБ напълно подкрепя фундаменталната цел да се избегне дублиране на отчетността и да се намалят свързаните с нея разходи, възможността да се изискват подробни данни ad hoc e от основно значение за правилната оценка на рисковия профил на кредитните институции за целите inter alia на ПНПО. Трудно е тези рискове да бъдат изцяло отразени предварително чрез хармонизираното отчитане, особено поради начина, по който се променят дейността и рисковете на кредитните институции. Освен това компетентните органи винаги ще трябва да събират допълнителна подробна информация, за да могат да оценят адекватно силните и слабите места на кредитните институции във връзка със специфични рискове или категории активи, например по отношение на необслужваните кредити. Поради това ЕЦБ смята, че тези ограничения следва да бъдат заличени от предложените изменения на ДКИ.

1.1.7.

Компетентните органи следва да могат да налагат капиталови изисквания винаги когато лихвеният риск е съществен източник на тревога, а не само когато рисковете надхвърлят даден предварително определен праг. Предложението да се възложи на ЕБО да определи някои понятия за целите на прегледа на експозицията на кредитните институции към лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, предполага съставянето на изчерпателен списък с обстоятелствата, при които ще са необходими надзорни мерки в резултат от евентуални промени в лихвените проценти (8). ЕЦБ смята, че компетентните органи следва да разполагат с повече гъвкавост при налагането на надзорни мерки.

1.1.8.

Съгласно предложените изменения на ДКИ компетентните органи трябва да се консултират с органите за преструктуриране, преди да приемат допълнително капиталово изискване (9). Макар че ЕЦБ подкрепя целта да се постигне ефективна координация с органите за преструктуриране, предложението за формална консултация с органите за преструктуриране, преди да бъдат наложени допълнителни капиталови изисквания или преди да се предоставят насоки, както е посочено в ДКИ, на практика ще се окаже неоправдано тежко и формалистично, без да доведе до съществено подобрение на настоящия режим. Освен това с действащия Меморандум за разбирателство между ЕЦБ и Единния съвет по преструктуриране (10), който беше приложен за първи път в контекста на изготвянето на решенията въз основа на ПНПО през 2016 г., вече е осигурено ефективно сътрудничество. Предвид незадължителния характер на насоките за капитала решението за налагането им следва да остане извън рамката на съвместните решения и да подлежи единствено на обмен на информация между членовете на колегията от надзорни органи.

1.3.1.

ЕЦБ като цяло подкрепя въвеждането на възможността компетентният орган да освободи дъщерно предприятие, чието главно управление се намира в държава членка, различна от държавата членка на предприятието майка, от прилагането на пруденциалните изисквания на индивидуална основа, което е в съответствие със създаването на ЕНМ и банковия съюз.

1.3.2.

Допълнителни пруденциални гаранции и технически изменения могат да бъдат насочени към преодоляване на потенциални опасения относно финансовата стабилност, произтичащи от прилагането на този механизъм за освобождаване по отношение на банковия съюз, който все още е в процес на завършване. По-специално могат да бъдат въведени следните две предварителни условия, за да могат дъщерни предприятия да се възползват от освобождаването: а) дъщерни предприятия, които отговарят на условията за освобождаване, не трябва сами по себе си да надвишават определен праг, например праговете за значимост, установени в РЕНМ; и б) за освобождаването се прилага долна граница от 75 %, например минималното изискване за собствен капитал може да бъде намалено най-много от 8 % на 6 % от общата стойност на рисковата експозиция. Във връзка с това гаранцията ще бъде необходима само по отношение на размера на капиталовите изисквания, който е действително освободен. Освен това ЕЦБ препоръчва тези условия да бъдат преразгледани три години след тяхното влизане в сила и да се обърне по-специално внимание на това, дали долната граница следва да бъде допълнително намалена в контекста на развитието на банковия съюз.

1.3.3.

Предложените изменения на РКИ следва допълнително да уточняват, че гаранцията от предприятието майка на дъщерното предприятие трябва да бъде адекватно отразена в пруденциалните изисквания за кредитен риск, приложими към това предприятие майка. По-конкретно предприятието майка следва да притежава 100 % от правата на глас в дъщерното предприятие.

1.3.4.

На последно място, следва да се въведат подходящи преходни мерки за прилагане на трансграничното освобождаване от капиталови изисквания, вземайки предвид планирания нов напредък по отношение на банковия съюз, изтъкнат в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно завършването на банковия съюз (13) (наричано по-долу „Съобщение относно завършването на банковия съюз“).

1.9.1.

Макар че в законодателството от ниво 2 се съдържа изчерпателно обяснение на моделирането на кредитния, пазарния и оперативния риск, тези специфики все още липсват по отношение на кредитния риск от контрагента. ЕЦБ препоръчва РКИ да бъде изменен, за да се поиска от ЕБО да разработи регулаторни технически стандарти с конкретни критерии за оценка на метода на вътрешните модели (МВМ) и на усъвършенствания метод на корекция на кредитната оценка (У-ККО). В регулаторните технически стандарти следва да се опише по-подробно оценката за същественост на промените и разширяванията при МВМ и У-ККО. На последно място, следва да бъде добавена разпоредба, която задължава кредитните институции да получават одобрението на компетентните органи, за да могат да прилагат У-ККО.

1.9.2.

Кредитните институции, които вече прилагат МВМ, не използват само него, а използват и други (невътрешни) методи за изчисляването на някои от експозициите си. Това поражда безпокойство, тъй като голям брой кредитни институции може да не могат да изпълнят изискването да не прилагат МВМ в комбинация с други методи. За тази цел РКИ следва да бъде изменен, за да се даде възможност на кредитните институции да получават разрешение да използват частично и постоянно МВМ за кредитния риск от контрагента, както го използват за други видове риск.

1.9.3.

Освен това действащите правила на РКИ за определяне на параметъра на срока до падежа следва да бъдат разширени, за да обхванат експозициите към сделки с деривати, експозициите към сделки за финансиране с ценни книжа и сделки с отворен срок до падежа.

1.9.4.

Определението на регулаторната делта, предложено от Комисията за новия стандартизиран подход на измерване на експозициите към кредитен риск от контрагента, следва да бъде приведено в съответствие с математически точните стандарти на Базелския комитет за банков надзор (БКБН).

1.10.1.

ЕЦБ подкрепя хармонизацията и подобряването на надзора върху финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Важно е действията по надзора на консолидирана основа да могат да се насочат директно към предприятието майка в банковата група, независимо от това дали е институция или холдинг. Във връзка с това фундаменталната цел на надзора е да се осигури, че предприятието майка направлява и координира дъщерните си предприятия, така че консолидираният надзор да се извършва ефективно. По принцип новият режим следва да позволява да се вземат предвид в достатъчна степен специфичните характеристики на финансовия холдинг или на финансовия холдинг със смесена дейност и неговата роля в рамките на групата, за да се избегнат прекомерни пречки за функционирането на групата.

1.10.2.

Някои аспекти на предложените изменения на РКИ и ДКИ се нуждаят от усъвършенстване или уточнение. Например, необходимо е уточнение как предложените изменения по отношение на лицензирането на финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност се отнасят към действащите правила за надзор върху квалифицираните дялови участия. Освен това в предложените изменения на ДКИ и РКИ не се посочва достатъчно ясно коя от настоящите разпоредби за „кредитна институция“ следва да включва финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност за целите на надзора на консолидирана основа. Необходимо е и допълнително прецизиране на мерките по текущия надзор, които консолидиращият надзорен орган може да прилага спрямо финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност.

1.10.3.

Освен това е необходимо да бъдат разгледани последиците от предложените изменения върху член 111 от ДКИ. Особено безпокойство създава фактът, че консолидиращият надзорен орган може да се намира в различна юрисдикция от юрисдикцията на финансовия холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност. В тези случаи консолидиращият надзорен орган ще трябва да осигури съблюдаването на надзорните изисквания на консолидирана основа от финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, установен в различна държава членка. Предложените изменения на ДКИ следва да включват разпоредби, които установяват по-подробно как да се осъществява ефективно трансгранично сътрудничество в такива случаи.

1.10.4.

На последно място, предложените изменения на ДКИ следва да включват разпоредби, които разясняват третирането на съществуващи финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, попадащи в приложното поле на тези разпоредби.

1.12.1.

С РЕНМ на ЕЦБ се възлагат конкретни задачи, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с цел да се допринесе за сигурността и стабилността и кредитните институции и стабилността на финансовата система. Тези задачи се изпълняват при пълното зачитане на единството и интегритета на вътрешния пазар, равнопоставеното третиране на кредитните институции и с цел да се предотврати регулаторният арбитраж (25). С оглед на това ЕЦБ е длъжна да прилага съответното право на Съюза във всичките му аспекти, а в случаите, когато то се състои от директиви – националното законодателство, с което те са транспонирани (26), по-специално ДКИ и Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (27) (ДВПБ). Някои надзорни правомощия обаче не са изрично посочени в правото на Съюза и разликите в националното законодателство могат да доведат до асиметрии в надзорните правомощия на ЕЦБ в участващите държави членки.

1.12.2.

Във връзка с това ЕЦБ вече е проучила обхвата и степента на съществуващите надзорни правомощия и е разработила подход за осигуряване на непротиворечивото тълкуване на правомощията на ЕЦБ. Въпреки това уточнение на правомощията на ЕЦБ, обвързването на съществуващите надзорни правомощия с общо правно основание в правото на Съюза ще наложи въвеждането на изискване за транспонирането им и ще спомогне за тълкуването на това дали конкретно правомощие, предоставено по силата на националното право, попада в обхвата на конкретна задача, възложена на ЕЦБ. Освен това така ще се стимулира създаването на равнопоставеност в областта на банковия надзор в Съюза чрез хармонизацията на надзорните правомощия на компетентните органи. С оглед на това в правото на Съюза следва да се включи ясно посочване на допълнителните надзорни правомощия в редица области, за да се избегне правната несигурност по отношение на преките надзорни правомощия на ЕЦБ и да се осигури равнопоставеност по отношение на надзорните правомощия в банковия съюз. Тези области са свързани основно с придобивания в трети държави, сливания, прехвърляния на активи и други стратегически решения, изменението на уставите на кредитните институции и на споразуменията между акционерите им относно упражняването на правото на глас, предоставянето на кредит на свързани лица, възлагането от кредитните институции на дейности на подизпълнители, надзорните правомощия по отношение на външните одитори и допълнителните правомощия, свързани с лицензирането на кредитните институции.

1.13.1.

В момента ДКИ не предвижда изисквания за процедурата, която трябва да се използва от компетентните органи, когато правят оценка на членовете на ръководните органи. Вследствие на това националните практики се различават съществено по отношение на момента на оценката, крайните срокове и по отношение на това дали оценката се извършва преди или непосредствено след назначаването. ЕЦБ препоръчва да се измени правото на Съюза, за да се хармонизират по-дълбоко процедурите за оценките за надеждност и пригодност.

1.13.2.

Лицата, заемащи ключови позиции, оказват важно въздействие върху ежедневното ръководство на кредитните институции и цялостната им структура на управление. ЕЦБ препоръчва да се измени правото на Съюза, за да включи определение на лицата, заемащи ключови позиции, и да се изясни определението за висше ръководство. С цел да се хармонизират националните подходи, следва да се включи и разпоредба относно правомощията на компетентните органи при оценката на лицата, заемащи ключови позиции в значимите институции.

1.16.1.

Наличието на национални права на избор и преценка в пруденциалното регулиране е пречка пред прилагането на единната нормативна уредба на равнището на Съюза и добавя допълнителен слой сложност и разходи, като същевременно създава възможности за регулаторен арбитраж. По-специално, правата на избор на държавите членки създават пречки пред ефикасното функциониране на ЕНМ, в който трябва да се вземат предвид различната регламентация и различните практики в участващите държави членки. Едновременното разнопосочно упражняване на тези права на избор води до регулаторни разминавания, които могат да затруднят нормалното функциониране на надзора на ЕЦБ в участващите държави членки и по отношение на експозициите, свързани с трети държави.

1.16.2.

В някои случаи тези различия засягат и надзорните правомощия. Поради това тези неоснователни права на избор и преценка, чието наличие не е обосновано от пруденциална гледна точка, следва да бъдат хармонизирани направо в законодателството от ниво 1. В същия дух не следва да се насърчава въвеждането на нови права на избор и преценка, какъвто е случаят например в предложените изменения на РКИ в областта на капиталовите инвестиции във фондове.

2.1.1.

ЕЦБ подкрепя въвеждането в правото на Съюза на изискване за отношение на ливъридж и калибрирането му на 3 %, което съответства на стандартите на БКБН и препоръките на ЕБО (30). ЕЦБ препоръчва при подробното прилагане на стандартите на отношението на ливъридж в Съюза да се отчитат надлежно резултатите от текущите международни дискусии, особено в рамките на БКБН, както и тенденциите на международно равнище.

2.1.2.

С предложените изменения на РКИ се премахва съществуващата свобода на компетентните органи да освобождават вече освободените от рискови тегла вътрешногрупови експозиции и експозиции, които произтичат от транзита на регулирани спестявания (31), от мярката за експозицията с оглед на отношението на ливъридж, като вместо това въвежда автоматично освобождаване за тези експозиции (32). ЕЦБ е на мнение, че на кредитните институции следва да се разреши да изключват тези експозиции от отношението на ливъридж, само ако компетентният орган е дал предварително одобрение след оценка на основните рискове, свързани с ливъридж, какъвто е случаят в сега действащото право на Съюза. По отношение на значимите институции в ЕНМ оценката се основава на „Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза“ (33).

2.1.3.

Ако се запазва освобождаването от експозиции, които произтичат от официално подкрепяни експортни кредити (34), то следва да бъде ограничено до необходимата степен, доколкото това е оправдано поради необходимост в целия Съюз, а не поради национални предпочитания, тъй като съставлява отклонение от стандартите на БКБН. Автоматичното освобождаване от експозиции, които произтичат от насърчителни заеми, от мярката за експозицията (35) също се отклонява от стандартите на БКБН и противоречи на логиката на отношението на ливъридж в качеството му на неоснована на риска мярка. Освен това автоматичното освобождаване не е в съответствие с препоръките на ЕБО и създава пречки за ефикасното съпоставяне на отношенията на ливъридж на пазара. На последно място, формулировката на няколко освобождавания, които често са неясни от гледна точка на условията, които трябва да бъдат изпълнени, могат да дадат възможност на институциите да тълкуват освобождаванията по различни начини, като това може да доведе до по-широкото прилагане на освобождаванията и неприлагането им към специфични случаи.

2.1.4.

ЕЦБ подкрепя въвеждането на допълнително отношение на ливъридж за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ), което следва да се основава на международните стандарти за разработването и калибрирането на тези изисквания, след като тези стандарти бъдат финализирани. Допълнителните изисквания за Г-СЗИ следва да отразяват системното им значение и да предоставят допълнителен капацитет за поемане на загуби, необходим за осигуряването на допълнителна защита срещу евентуалната им несъстоятелност.

2.1.5.

В предложените изменения в РКИ се предвиждат и прихващането на първоначалния марж в случай на експозиции към дериват, свързани с клиринг за сметка на клиенти, което е друг елемент, който се отклонява от стандартите на БКБН. Третирането на първоначалния марж за тези сделки е деликатна материя, която в момента се разглежда на международно равнище. Прилагането в Съюза следва да отразява заключенията от този преглед, след като той приключи (36).

2.1.6.

Предложените изменения на РКИ запазват настоящия подход за изчисляване на отношението на ливъридж въз основа на баланса в края на тримесечието (37). ЕЦБ препоръчва преразглеждане на тази разпоредба, като се вземат предвид текущите международни обсъждания във връзка с референтния период за изчисляване на отношението на ливъридж.

2.1.7.

Въпросът как да се третират резервите, държани в централна банка, за целите на изчисляването на експозицията с оглед на отношението на ливъридж, е друг деликатен въпрос, който в момента се разглежда на международно равнище. Прилагането на отношението на ливъридж съгласно правото на Съюза следва да отразява заключенията от този преглед, след като той приключи.

2.1.8.

ЕЦБ се съгласява с препоръките на ЕБО, че към ЦК не следва да се прилага изискването за отношение на ливъридж, дори ако тези лица притежават лиценз за извършване на банкова дейност в някоя държава членка. Освобождаването на тези ЦК от отношението на ливъридж е оправдано от специфичните предпазни мерки, наложени на ЦК от Регламент (ЕС) № 648/2012 и от факта, че пасивите на ЦК, като например допълнителни обезпечения, държани под формата на депозити, се акумулират по-скоро главно за целите на управлението на риска, отколкото за финансиране на инвестиционна дейност.

2.2.1.

Предложените изменения на РКИ се отклоняват от стандартите на БКБН по отношение на третирането на висококачествени ликвидни активи от ниво 1, като се прилага коефициент на изискваното стабилно финансиране от 0 %, а не от 5 % (38). ЕЦБ предлага изискването за стабилно финансиране да се запази за висококачествените ликвидни активи от ниво 1 (с изключение на паричните резерви и резервите, държани в централна банка, спрямо които следва да се прилага коефициент на изискваното стабилно финансиране от 0 %), тъй като при тези активи има известен ценови риск за период от една година, дори и да не е налице стресов сценарий. Въвеждането на същото третиране като при коефициента на ликвидно покритие не е подходящо предвид различните времеви рамки на двата стандарта.

2.2.2.

Предложените изменения на РКИ се отклоняват и от стандартите на БКБН по отношение на третирането на свързания с бъдещото финансиране риск при договорите за деривати (39). ЕЦБ приветства правомощията, възложени на ЕБО, да докладва на Комисията относно възможността да се приеме мярка с по-висока чувствителност към риска (40), при положение че стандартите на БКБН не се характеризират с достатъчна чувствителност към риска (41). Предложените преходни разпоредби обаче съдържат някои концептуални недостатъци, които дават възможност за регулаторен арбитраж, и въздействието им върху кредитните институции все още не е оценено. Поради това до приемането на по-подходяща методология ЕЦБ предлага преходният режим да бъде приведен в съответствие със стандартите на БКБН.

2.2.3.

Във връзка с третирането на обезпечените кредитни сделки с предложените изменения на РКИ се прилага по-нисък от предвидения в стандартите на БКБН коефициент на изискваното стабилно финансиране към обезпечените и необезпечените сделки с финансови контрагенти, чийто остатъчен срок до падежа е по-малко от шест месеца (42). Въз основа на задълбочен анализ следва да се направи всеобхватен преглед на коефициентите, включени в ОНСФ, за всички обезпечени сделки, за да се определи дали коефициентите за конкретни обезпечения и срокове до падежа са правилно калибрирани. Докато се предприеме подобен преглед, ЕЦБ предлага да се прилагат коефициентите на изискваното стабилно финансиране съгласно стандартите на БКБН.

2.2.4.

С предложените изменения на РКИ се включва освобождаване от изискването за ОНСФ за активите и пасивите, които са пряко свързани с обикновените обезпечени облигации, емитирани в съответствие с изискванията на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (43), обезпечени облигации с еднократно погасяване на главницата и с възможност за удължаване на срока до падежа и условните транзитни облигации, които отговарят на определени критерии по отношение на падежа (44). ЕЦБ подкрепя препоръката на ЕБО да се освобождават само изцяло финансираните структури на транзитните обезпечени облигации, тъй като те не представляват свързан с финансирането риск за емитиращата банка (45). ЕЦБ обаче предлага другите обезпечени облигации да не се освобождават от ОНСФ, тъй като, подобно на други дългосрочни пасиви, те създават значим, свързан с финансирането риск, който не намалява поради структурните им елементи. Като се вземе предвид значението на обезпечените облигации за финансирането на банките, de facto освобождаването на повечето непогасени обезпечени облигации води до сериозно разхлабване на пруденциалните стандарти.

2.3.1.

ЕЦБ приветства предложението за прилагането в правото на Съюза на нов стандарт на БКБН за третиране на пазарния риск в резултат от основния преглед на търговския портфейл (ОПТП) (46). ЕЦБ препоръчва при подробното прилагане на стандарта на ОПТП в Съюза, по-специално подходящите преходни мерки, да се отчитат надлежно резултатите от текущите международни дискусии, особено в БКБН, както и тенденциите на международно равнище. Освен това предвиденият в момента двугодишен срок за прилагане може да не е достатъчен за институциите, за да докажат, че спазват изискванията, за да могат да използват модела, нито за надзорните органи, за да могат да оценят и одобрят моделите за пазарен риск. Това се дължи на факта, че техническата спецификация на редица важни аспекти на подхода на вътрешните модели ще се въведе чрез регулаторни технически стандарти, които ще се появят, едва след като предложените изменения на РКИ са влезли в сила. Поради тази причина е препоръчително да се удължи фазата на прилагане.

2.3.2.

Предложеният преходен режим, с който за период от три години се въвежда значително рекалибриране надолу (с 35 %) на капиталовите изисквания, посочени в ОПТП, е причина за безпокойство, тъй като може да доведе до капиталови изисквания за пазарен риск, които са значително по-ниски от настоящите равнища за конкретни институции. Макар че преходният период може да спомогне за намаляване на въздействието върху капиталовите изисквания за кредитните институции, ЕЦБ предлага преходното калибриране да се въведе постепенно, като се следва предварително определен график, и да се комбинира с минимален размер, за да се предотврати падането на капиталовите изисквания за пазарен риск под настоящите равнища.

По отношение на допълнителните промени в рамката за пазарния риск с цел да се постигне по-голяма пропорционалност, ЕЦБ счита за подходящи предложените изменения на РКИ, с които на институциите с малки търговски портфейли се позволява да използват опростени подходи, при условие че праговете за прилагане останат на равнищата, определени в предложението. Предложеният опростен стандартизиран подход обаче следва да бъде достатъчно чувствителен на риск и да доведе до капиталови изисквания, които са адекватни, когато бъдат сравнени с новите подходи, приложими към големите кредитни институции. За тази цел при бъдещи изменения на РКИ следва да вземат предвид съответните промени на равнището на БКБН.

2.3.3.

Предложените изменения на РКИ не въвеждат направо в законодателството от ниво 1 някои основни елементи от стандартите на БКБН като спецификацията на теста за отнасяне на печалбата и загубата, а ги оставят за бъдещо делегирано законодателство. ЕЦБ предлага тези елементи да бъдат включени направо в РКИ, а само техническите спецификации да се въведат с технически стандарти.

2.3.4.

С предложените изменения на РКИ на кредитните институции се дава значителна свобода при моделирането, което би могло да доведе до сериозни разминавания в надзорните практики и моделирането на риска. С цел да се вземат мерки срещу това, ЕЦБ предлага в РКИ да бъдат включени ограниченията на моделирането, разработени като част от основния преглед на търговския портфейл въз основа на сравнителни изследвания.

2.3.5.

За разлика от стандартите на БКБН, с предложените изменения на РКИ на кредитните институции се дава възможност да избират, без ограничения, търговските звена, по отношение на които искат одобрението на вътрешния модел, и търговските звена, за които те ще запазят стандартизирания подход. С цел да се предотврати регулаторният арбитраж, компетентните органи следва да могат, въз основа да на избрания от кредитните институции подход за сравними търговски звена, да вземат решение за включването на търговските звена, които те считат, че следва да попадат в обхвата на подхода на вътрешните модели.