Финансов отчет на ЕЦБ за 2022 г.

23 февруари 2023 г.

• Печалбата на ЕЦБ през 2022 г. е нула (2021 г.: 0,2 млрд. евро) след освобождаване на 1,6 млрд. евро от провизиите за финансови рискове
• Без разпределяне на печалба между националните централни банки от еврозоната

Одитираният финансов отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2022 г. показва, че печалбата на ЕЦБ е нула (2021 г.: 192 млн. евро) и поради това няма да има разпределяне на печалба към националните централни банки (НЦБ) от еврозоната. Този резултат отчита освобождаването на 1627 млн. евро от провизиите за финансови рискове за покриване на загубите, понесени през годината. Тези загуби произтичат главно от разходите за лихви в резултат от нетното задължение на ЕЦБ в TARGET2 и от обезценката на ценни книжа в портфейлите от собствени средства и в щатски долари. След отпускането на тази сума провизиите за финансови рискове намаляха до 6566 млн. евро.

През 2022 г. нетният доход от лихви е с общ размер 900 млн. евро (спрямо 1566 млн. евро през 2021 г.). Основният фактор за спада в сравнение с предходната година са разходите за лихви в резултат от нетното задължение на ЕЦБ в TARGET2, които възлизат на 2075 млн. евро (2021 г.: приходи от лихви в размер на 22 млн. евро). Приходите от лихви, получени от дела на ЕЦБ от всички евробанкноти в обращение, и разходите за лихви, изплатени на НЦБ като олихвяване на техните вземания във връзка с прехвърлените на ЕЦБ валутни резерви, възлизат съответно на 736 млн. евро и на 201 млн. евро (2021 г.: нула и за двете). Тези промени са резултат от повишаването на лихвения процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране до равнища над 0% от 27 юли 2022 г. насам. Нетните приходи от лихви от ценни книжа, държани за целите на паричната политика, се увеличиха до 1534 млн. евро (2021 г.: 1006 млн. евро), а нетните приходи от лихви по чуждестранните резервни активи нараснаха до 798 млн. евро (2021 г.: 197 млн. евро). Тези повишения са резултат главно от по-високата доходност съответно в еврозоната и САЩ.

Обезценките възлизат на 1840 млн. евро ( 2021 г.: 133 млн. евро). Те произтичат главно от нереализирани ценови загуби по ценни книжа, държани в портфейлите от собствени средства и в щатски долари, поради увеличената доходност на облигациите.

Проведоха се тестове за обезценка на ценните книжа, държани от ЕЦБ в портфейлите по паричната политика, които се оценяват по амортизирана стойност (подлежаща на обезценка). Въз основа на резултатите от тези тестове не са отчетени загуби от обезценка по тези портфейли.

Общите разходи за персонала са намалели до 652 млн. евро ( 2021 г.: 674 млн. евро), главно в резултат на печалби от актюерска оценка, свързани с други дългосрочни компенсации. Другите административни разходи са се увеличили до 572 млн. евро ( 2021 г.: 564 млн. евро), главно поради постепенното връщане към нормални равнища на дейност след пандемията и продължаващото разработване и усъвършенстване на свързаните с банковия надзор ИТ системи.

Приходите от надзорни такси, които произтичат от такси, предназначени да възстановят направените от ЕЦБ разходи в изпълнение на надзорните ѝ задачи, възлизат на 594 млн. евро (2021 г.: 578 мил. евро).

Балансовото число на ЕЦБ се увеличи с 19 млрд. евро до 699 млрд. евро (2021 г.: 680 млрд. евро). Увеличението се дължи основно на ценни книжа, придобити по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) и по програмата за закупуване на активи (APP).

Общият внесен капитал на ЕЦБ се увеличи с 0,6 млрд. евро до 8,9 млрд. евро след изплащането на втория транш от НЦБ от еврозоната на увеличените им дялове в резултат от оттеглянето на 31 януари 2020 г. на Bank of England от Европейската система на централните банки във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Консолидиран баланс на Евросистемата

В края на 2022 г. размерът на консолидирания баланс на Евросистемата, който обхваща активите и пасивите на НЦБ от еврозоната и на ЕЦБ спрямо трети страни, е 7956 млрд. евро (2021 г.: 8564 млрд. евро). Намалението спрямо предходната година се дължи главно на спада при кредитните операции на Евросистемата в резултат от предсрочното погасяване и падежа на суми, заети в третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), което отчасти се компенсира от по-големите вложения в ценни книжа по паричната политика в резултат от закупуванията по APP и PEPP.

Наличностите на Евросистемата от ценни книжа, държани за целите на паричната политика, нараснаха с 224 млрд. евро до 4937 млрд. евро (2021 г.: 4713 млрд. евро). Наличностите по APP се увеличиха със 130 млрд. евро до 3254 млрд. евро, а по PEPP – със 100 млрд. евро до 1681 млрд. евро.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Уилям Лелифелт на тел.: +496913447316.

Забележки:

• В резултат на закръгляване представените суми може да не се равняват.
• Повече подробности за политиките на ЕЦБ и Евросистемата за финансовото отчитане и за годишния отчет на ЕЦБ можете да намерите в Решение (ЕС) 2016/2247 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно годишните отчети на ЕЦБ (ЕЦБ/2016/35) (ОВ L 347, 20.12.2016 г., стр. 1) и Насоки (ЕС) 2016/2249 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34) (ОВ L 347, 20.12.2016 г., стр. 37), както и на уебсайта на ЕЦБ.
• Консолидираният баланс на Евросистемата се основава на неокончателни, неодитирани данни. Годишните отчети на всички национални централни банки от Евросистемата ще бъдат финализирани до края на май 2023 г. и след това ще бъде публикуван окончателният консолидиран годишен баланс на Евросистемата.