Кратък преглед

Икономиката на еврозоната проявява устойчивост въпреки трудните условия в глобален план. През третото тримесечие на 2025 г. реалният БВП отбеляза нарастване с 0,3%, надхвърлящо предвиденото в септемврийските прогнози. Предхождаше го нестабилна динамика през първата половина на годината, отразяваща ефектите от изтеглените напред поръчки заради повишаването на търговските мита в САЩ и свързаната с тях несигурност, както и въздействието от резките флуктуации на данните за Ирландия. Вътрешното търсене би трябвало да остане главният двигател на растежа в еврозоната. За него ще допринесе нарастването на реалните заплати и на заетостта в условия на устойчиви пазари на труда с рекордно ниско равнище на безработица. Обявените тази година допълнителни държавни разходи за инфраструктура и отбрана, особено в Германия, както и по-добрите условия за финансиране вследствие на намаляването на основните лихвени проценти от юни 2024 г. насам също се очаква да подпомогнат вътрешната икономика. Във външен план, въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с конкурентоспособността, включително някои със структурен характер, се очаква износът да нарасне през следващата година. Смята се, че това подобрение ще се дължи на възстановяване на външното търсене в условия на отслабваща несигурност по отношение на търговските политики, независимо от постепенно разгръщащото се въздействие от по-високите митнически тарифи. Прогнозира се средногодишният растеж на реалния БВП да бъде 1,4% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г. и 2028 г. В съпоставка с прогнозите от септември 2025 г. прирастът на БВП е ревизиран нагоре за целия прогнозен период в отражение на по-добри от очакваното данни, отслабване на несигурността, свързана с търговските политики, по-силно външно търсене и по-ниски цени на енергийните суровини.^[1]

Прогнозира се инфлацията да намалее от 2,1% през 2025 г. до 1,9% през 2026 г. и след това до 1,8% през 2027 г., след което през 2028 г. да се повиши до определеното от ЕЦБ целево равнище от 2% в средносрочен план. Очакваният спад на общата инфлация (измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени – ХИПЦ) в началото на 2026 г. отразява низходящ базов ефект, произтичащ от енергийните цени, докато инфлацията при неенергийните компоненти би трябвало да продължи да намалява през цялата 2026 г. Предвижда се приносът на енергийната инфлация в общата инфлация да остане слаб до края на 2027 г., след което да нарасне осезаемо през 2028 г. в резултат на очакваното прилагане на схемата на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2), с възходящ ефект от 0,2 процентни пункта върху общата инфлация. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонента енергоносители да спадне от 2,5% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. и 2028 г. Прогнозира се инфлацията на храните да спадне осезаемо с отслабването на ефектите от предишни увеличения на цените на хранителните суровини в световен план и от неблагоприятните климатични условия през лятото. Смята се, че тя ще се стабилизира на равнище малко над 2% от края на 2026 г. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е тя да се забави от 2,4% през 2025 г. до 2,0% през 2028 г. с отслабването на инфлацията при услугите в условия на намаляващ натиск от страна на разходите за труд и поради факта, че поскъпването на еврото в предишни периоди ще намери отражение във веригата на ценообразуване, потискайки инфлацията на стоките. Растежът на заплатите би следвало да продължи да се забавя през 2026 г., а впоследствие да се стабилизира на равнище около 3%, за което да допринесе устойчивият пазар на труда и ръст на производителността малко под 1%. Очаква се растежът на разходите за труд на единица продукция да се забави, макар че се смята, че въздействието му върху инфлацията ще бъде донякъде неутрализирано от постепенно възстановяване на нормата на печалба в хода на прогнозния период. В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,2 процентни пункта за 2026 г. поради изненадващите най-нови данни за ХИПЦ инфлацията и растежа на заплатите, като последните доведоха до съществена възходяща ревизия на перспективата за заплатите. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана леко надолу за 2027 г. заради предполагаем по-малък принос на инфлацията на енергоносителите, тъй като въвеждането на СТЕ2 сега се очаква да бъде отложено от 2027 г. за 2028 г., макар да се счита, че този принос ще бъде отчасти неутрализиран от по-високата инфлация при услугите.