България на прага на еврото: стъпка към общо бъдеще

Реч: Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“, организирана съвместно от Министерството на финансите на България и Българската народна банка

София, 4 ноември 2025 г.

На 1 януари 2026 г. България ще приеме еврото за своя парична единица. Промяната ще настъпи изведнъж, но тя е резултат от изминат дълъг път.

България отдавна е част от европейската парична история.

От обвързването на лева с френския франк в края на XIX век до фиксирането му към германската марка в края на ХХ век страната винаги е била обърната към Европа, когато е имала свободата да избира съдбата си.

Сега, с приемането на еврото, България предприема последната стъпка към сърцето на европейския паричен съюз и заема подобаващото си място в него.

Всяка историческа крачка обаче поражда въпроси, а понякога – и страхове.

Паисий Хилендарски, чийто лик скоро ще краси българската монета от 2 €, призовава: „Ти, българино, не се мами, знай своя род и език.“

Естествено, има хора, които се тревожат, че приемането на еврото би могло да означава донякъде отказ от трудно извоюваната независимост.

Но девизът на България „Съединението прави силата“ не само е изписан на нейния герб, но и е вкоренен в самия ѝ дух.

Присъединявайки се към еврозоната, България не губи себе си. Тя потвърждава, че е горда, независима и европейска държава.

Ползите за България от еврото

Приемането на еврото носи на България две важни ползи: просперитет и сигурност.

На първо място – просперитет

Пътят на България към сърцето на Европа вече донесе забележителни ползи. През последното десетилетие БВП на човек от населението нарасна от една трета от средното за еврозоната на близо две трети в настоящия момент.

Този успех се основава на дълбока интеграция в европейската икономика – и в още по-голяма степен в икономиката на еврозоната. Днес 65% от българския износ е за други държави от ЕС, а 45% – за държави от еврозоната.

В режима си на паричен съвет България вече се ползва до голяма степен от стабилност на валутния курс, каквато осигурява членството в еврозоната. Но приемането на еврото ще отбележи още една крачка напред в тази интеграция, премахвайки последните валутни бариери в единния пазар.

За българските фирми това означава нулеви разходи за превалутиране, когато изнасят за основните си европейски клиенти. Малките и средните предприятия ще спестяват около един милиард лева годишно само от такива разходи.^[1]

Да вземем за пример автомобилната промишленост в България, която доставя около 80% от електронните части, които се използват в европейските автомобили.^[2] Вместо да влагат време и пари в превалутиране, тези фирми могат да реинвестират в растеж.

Приемането на еврото също така ще отвори по-широко достъпа до европейските капиталови пазари. То ще понижи разходите за финансиране и ще осигури по-стабилна основа за дългосрочни инвестиции.

Тези преимущества вече се виждат в повишения кредитен рейтинг на България и в по-тесния спред по държавните облигации. Това ще означава по-ниски разходи по заемите за всички.

На такава основа българските фирми могат да продължат да инвестират, да влагат в иновации, да се изкачват във веригата за създаване на стойност – както вече правят с впечатляващ успех.

Втората полза е сигурността.

Живеем във все по-неспокоен свят, белязан от постоянни външни сътресения. Малка и отворена икономика като българската, в която близо половината работни места зависят от външното търсене, може да бъде особено сериозно засегната от тях.^[3]

Паричният съвет отдавна предпазва България, премахвайки колебанията на обменния курс евро – лев. Макар и силна, тази защита не може да се смята за непробиваема.

Историята показва, че режимите на фиксиран обменен курс са уязвими в условия на стрес: „валутната змия“ през 70-те години на ХХ в., а след това Европейската парична система бяха нееднократно коригирани под спекулативен натиск.

При сегашните условия институционалното доверие, което носи членството в еврозоната, е най-силната гаранция. То дава пълна защита срещу колебания на обменния курс с основните търговски партньори на България в Европа и предпазва българските фирми от резки валутни промени, които биха могли да влошат конкурентоспособността в глобален план.

Като голяма валутна зона с много по-дълбоки финансови пазари еврозоната е далеч по-малко уязвима от внезапни промени в световните капиталови потоци в сравнение с по-малките икономики. За да добиете представа, оборотът на пазара щатски долари – евро е около 20 пъти по-голям от пазарите евро – франк или евро – йена. Този мащаб означава по-слаба волатилност.^[4]

Същевременно, тъй като еврото е втората най-важна валута в света, еврозоната плаща повече от половината от вноса си в собствената си парична единица. В случая на България този дял е дори по-голям – около 83% от вноса се фактурира във валута, която скоро ще бъде нейната собствена. Това осигурява буфер за домакинствата и предприятията срещу покачване на цените на вноса при промяна в обменния курс.

И накрая, когато търсенето в световен план стане по-малко предсказуемо, регионалната интеграция става още по-важна, а единната валута я укрепва. Тя не позволява вътрешният ни пазар да бъде отслабен от обезценяване на валути с цел постигане на конкурентно предимство.

По време на голямата финансова криза например еврото поевтиня с около 20% спрямо щатския долар. Според анализ на експертите на ЕЦБ обаче валутите на някои държави е можело да спаднат с до 14% повече, ако не са били в съюз.

Подобни процеси можеха да застрашат постигнатото от нас сближаване. Благодарение на еврото обаче единният пазар на Европа остана силен и обединен.

Накратко казано, еврото засилва просперитета на България и укрепва колективната сигурност на Европа в един все по-разпокъсан свят.

Справяне с предизвикателствата, свързани с въвеждането на еврото

Независимо от тези преимущества решението за присъединяване към еврозоната не беше приветствано от всички. Проучванията показват, че в момента около половината българи са против въвеждането на еврото, а малка част още се колебаят.^[5]

Аз се отнасям много сериозно към тревогите на българските граждани и бих искала да изразя ясна позиция по тях. Да вземем две от най-наболелите.

На първо място е страхът от загуба на независимостта – страхът, че националната парична политика ще бъде подчинена на европейски решения.

Като се има предвид дългогодишната история на лева като символ на независимостта на България, това чувство е напълно разбираемо. Присъединяването към еврозоната обаче не е загуба, а спечелване на суверенитет.

От десетилетия България е в режим на паричен съвет. На практика това означава, че тя внася паричната политика на по-големите икономики, но без място на масата, където се вземат тези решения за политиките.

Сега това ще се промени. Управителят на Българската народна банка ще бъде член на Управителния съвет, със същото право на мнение и глас и същата отговорност като всички останали членове.

България вече няма да следва другите пасивно, а ще участва във вземането на решения в третата най-голяма икономика в света.

В същото време българската икономика е интегрирана дълбоко в европейските вериги на предлагането. Сега нейният бизнес цикъл е в близък синхрон с този на еврозоната. Когато еврозоната бележи растеж, България бележи растеж; когато в еврозоната има забавяне, в България настъпва забавяне.

В този смисъл общата парична политика не ограничава, а приляга естествено.

Второто опасение е, че въвеждането на еврото ще доведе до покачване на цените.

То е съвсем основателно. Смяна на паричната единица може да предизвика временно леко покачване на измерената инфлация и това често се дължи на факта, че фирмите закръгляват нагоре цените при превалутирането.

Освен това е възможно хората да имат усещането, че инфлацията се е увеличила, макар че официалните данни не показват такова нещо. Това усещане често е породено от цените, които най-много забелязваме – на неща, които купуваме всеки ден, от рода на храни и основни услуги, а те може да се повишат по-бързо от общото равнище на цените.

Но при наличието на силни предпазни механизми данните са обещаващи.

Когато властите наложат обозначаване на цените в двете валути в достатъчно продължителен период, наблюдават активно и налагат санкции, както възнамеряват да постъпят властите в България, въздействието върху потребителските цени е слабо и краткотрайно.

В предишни случаи на преминаване към еврото то беше в диапазона от 0,2 до 0,4 процентни пункта. Дори в Хърватия, която се присъедини към еврозоната по време, когато инфлацията вече беше висока, ефектът от смяната на валутата беше около 0,4 процентни пункта и бързо отзвуча.

Наблюдава се закономерност на обществените възприятия. Преди приемането на еврото несигурността е нещо естествено. Но след като домакинствата и предприятията започнат да използват новата валута в ежедневието си и видят, че надеждна централна банка се грижи за запазването на ценова стабилност, доверието се повишава.

Във всяка от държавите, присъединили се неотдавна към еврозоната, обществената подкрепа нарасна осезаемо в първите шест месеца след смяната на валутата. В момента подкрепата за еврото в цялата еврозона е на равнище от 83%.^[6]

Всъщност, ако погледнем предишните вълни на въвеждане на еврото, най-големият риск пред държавите не беше загуба на суверенитет или повишение на цените. Рискът беше да отслабне импулсът за реформи след влизането в еврозоната и по този начин да не се осъществи пълната полза от единната валута.

Това обаче зависи изцяло от България.

Ако тя продължи да сравнява институциите си с най-високите европейски стандарти, ако помага на предприятията си да се интегрират още по-дълбоко във веригите на създаване на стойност в ЕС, ползите ще продължат да растат.

В предишните вълни на разширение държавите от ЕС, които се интегрираха по-тясно в презграничните производствени мрежи, отчетоха нарастване на БВП на човек от населението с близо 10 процентни пункта повече от по-слабо интегрираните.^[7]

Стремежът към реформи в България вече даде впечатляващи резултати. Сега задачата е този напредък да се задържи; да не се допусне той да отслабне, когато условията за финансиране се подобрят и външният натиск намалее след приемането на еврото.

По този начин България може не само да пожъне ползите от сегашните си силни страни, като например конкурентни цени на труда и земята, но и да поеме път към това да се превърне в център за движен от иновациите растеж с по-висока стойност.

Заключение

Позволете ми да завърша със следното.

Васил Левски, най-почитаният национален герой на България, казва: „Народната работа стои над всичко“.

Решението за приемане на еврото въплъщава тази кауза. То укрепва икономическата основа на България, засилва нейната устойчивост срещу глобални сътресения, дава ѝ по-силен глас при вземането на решения в еврозоната и по този начин утвърждава нейния суверенитет.

Като се има предвид, че българската парична единица има отдавна фиксиран курс, разходите за преминаване от независима парична политика са минимални, но ползите са съществени: по-гладко протичане на търговията, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени.

Тези преимущества ще бъдат особено благотворни за малките и средните предприятия, които ще разширят обхвата си в интегрираната европейска икономика.

Ползите обаче никога не идват от само себе си.

Осигурявайки прозрачност при прехода и устойчива инерция за реформи, България може да превърне сближаването в трайна конкурентоспособност и това да доведе до по-висок жизнен стандарт за всички българи.

Въвеждайки еврото, България отдава почит на идеите на Левски. Тя показва, че с единство и общи сили страната е не просто с Европа, а в сърцето на Европа.

Благодаря!