ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 27 юли 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Инфлацията продължава да спада, но все още се очаква да остане твърде висока твърде дълго. Решени сме да осигурим нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. Ето защо днес Управителният съвет реши да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ.

Днешното увеличение отразява оценката ни за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Развитието на събитията от последното ни заседание насам потвърждава очакването ни, че инфлацията ще намалее още до края на годината, но ще остане продължително време над целевото равнище. Макар че в някои показатели се наблюдават признаци на отслабване, основната инфлация остава като цяло висока. Предишните повишения на лихвените проценти продължават да намират силно отражение: условията за финансиране бяха затегнати допълнително и все повече потискат търсенето, а това е важен фактор за връщането на инфлацията към целевото ниво.

Бъдещите ни решения ще осигурят достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще продължат да се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Решихме също така олихвяването на минималните резерви да бъде на равнище от 0%. Това решение ще поддържа ефикасността на паричната политика, запазвайки сегашната степен на контрол над нейната ориентация и осигурявайки пълно предаване на решенията ни за лихвените проценти към паричните пазари. Същевременно то ще подобри ефективността на паричната политика, като намали общия размер на дължимите по резервите лихви, така че да се прилага целесъобразната позиция на паричната политика.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни. Подробна информация за промяната в олихвяването на минималните резерви е представена в отделно прессъобщение, което ще бъде публикувано в 15:45 ч. централноевропейско време.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Краткосрочната икономическа перспектива за еврозоната се е влошила, главно поради по-слабото вътрешно търсене. Високата инфлация и затегнатите условия за финансиране потискат разходите. Това възпрепятства особено много промишленото производство, което е забавено и от слабото външно търсене. Жилищните инвестиции и бизнес инвестициите също проявяват признаци на отслабване. Услугите остават по-устойчиви, особено в подсекторите, свързани с физически контакт, например в туризма. Но и в сектора на услугите подемът се забавя. Очаква се в краткосрочен план икономиката да остане слаба. С течение на времето спадът на инфлацията, нарастването на доходите и подобряването на условията на предлагане би трябвало да подпомогнат възстановяването.

Пазарът на труда остава силен. През май темпът на безработица се задържа на безпрецедентно ниското равнище от 6,5%. Създават се много нови работни места, особено в сектора на услугите. Същевременно някои перспективно ориентирани показатели сочат, че е възможно тази тенденция да се забави през идните месеци, а при промишленото производство да стане отрицателна.

С отзвучаването на енергийната криза правителствата би трябвало да оттеглят бързо и организирано свързаните с нея мерки за подпомагане. Това е особено важно, за да се избегне усилване на средносрочния инфлационен натиск. В противен случай ще бъде необходима по-силна реакция от страна на паричната политика. Приветстваме неотдавнашното изявление на Еврогрупата относно фискалната позиция на еврозоната, което е в съзвучие с тази оценка. Фискалните политики би трябвало да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност в икономиката и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Политиките за засилване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането могат да спомогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, като същевременно допринесат за зеления преход, подкрепян и от програмата „ЕС от ново поколение“. Реформата на рамката на ЕС за икономическо управление следва да бъде завършена до края на годината.

Инфлация

Инфлацията продължи да спада през юни, достигайки 5,5% спрямо 6,1% през май. Енергийните цени отбелязаха нов спад – с 5,6% на годишна база. Инфлацията на храните продължи да отслабва, но остана висока на равнище от 11,6%.

Инфлацията без компонентите енергоносители и храни нарасна леко до 5,5% през юни, като тенденциите бяха различни при стоките и услугите. Инфлацията на стоките намаля още до 5,5% спрямо 5,8% през май. За разлика от това инфлацията на услугите нарасна до 5,4% спрямо 5,0% през май поради значителни разходи за почивки и пътувания и в отражение на възходящи базови ефекти.

Факторите, обуславящи инфлацията, се променят. Външните отслабват. За разлика от това вътрешният ценови натиск, включително от нарастването на заплатите и от все още високите норми на печалба, става все по-значим двигател на инфлацията.

Макар че някои показатели се понижават, основната инфлация остава като цяло висока, включително поради продължителното въздействие върху цените в цялата икономика от поскъпването на енергоносителите в предишни периоди. Макар че повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, някои показатели остават повишени и изискват внимателно наблюдение.

Оценка на рисковете

Прогнозата за растежа на икономиката и за инфлацията остава много несигурна. Сред низходящите рискове за растежа са неоправданата война на Русия срещу Украйна и засилването на геополитическото напрежение в по-широк план, което би могло да фрагментира световната търговия и съответно да окаже възпиращо въздействие върху икономиката на еврозоната. Възможно е също растежът да бъде по-бавен, ако въздействието от паричната политика се окаже по-силно от очакваното или ако световната икономика отбележи забавяне, при което отслабва търсенето на износ от еврозоната. Обратното, възможно е растежът да се окаже по-голям от прогнозираното, ако силният пазар на труда, нарастващите реални доходи и отслабващата несигурност доведат до повишаване на доверието и разходите на гражданите и предприятията.

Сред възходящите рискове за инфлацията е потенциално възобновяване на натиска за покачване на цените на енергоносителите и храните, също и във връзка с едностранното оттегляне на Русия от Черноморската инициатива за зърното. Възможно е неблагоприятните метеорологични условия вследствие на разгръщащата се климатична криза да доведат до по-голямо от прогнозираното покачване на цените на храните. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите или нормите на печалба също биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Обратното, по-слабо търсене, дължащо се например на по-силно отражение на паричната политика, би довело до намаляване на ценовия натиск, особено в средносрочен план. Освен това инфлацията би спаднала по-бързо, ако поевтиняването на енергоносителите и забавянето в поскъпването на храните намерят отражение в цените на други стоки и услуги по-бързо от очакваното понастоящем.

Финансови и парични условия

Затягането на паричната ни политика продължава да намира силно отражение в условията за финансиране в по-широк план. От последното ни заседание насам безрисковите лихвени проценти за краткосрочните и средносрочните матуритети отбелязаха покачване, а финансирането за банките поскъпна, отчасти поради протичащото постепенно преустановяване на целевите операции на ЕЦБ по дългосрочно рефинансиране (TLTRO). Голямото изплащане по TLTRO през юни премина гладко, тъй като банките бяха добре подготвени. Средните лихвени проценти по кредитите за предприятия и ипотечните кредити нараснаха още през май, съответно до 4,6% и 3,6%.

По-високите лихви по кредитите и съответното свиване на плановете за разходи доведоха до по-нататъшен рязък спад на търсенето на кредити през второто тримесечие, както показва последното ни проучване на банковото кредитиране. Освен това бяха затегнати още повече кредитните стандарти за заемите за предприятията и домакинствата, тъй като банките се отнасят с все по-голямо безпокойство към рисковете, пред които са изправени клиентите им, и са все по-малко склонни да поемат такива рискове. Затегнатите условия за финансиране също така правят жилищата по-трудно достъпни и по-малко привлекателни като инвестиция. Ето защо търсенето на ипотеки бележи спад за пето поредно тримесечие.

При тези условия годишният темп на прираст на кредитирането продължи да намалява през юни – до 3,0% за предприятията и 1,7% за домакинствата, при анюализиран темп на прираст от съответно 0,0% и -0,2% през второто тримесечие. При слабо кредитиране и свиване на балансовото число на Евросистемата годишният темп на прираст на широките пари спадна до 0,6% през юни, а анюализираният темп на прираст през второто тримесечие е -1,1%.

Заключение

Инфлацията продължава да спада, но все още се очаква да остане твърде висока твърде дълго. Ето защо днес Управителният съвет реши да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ.

Бъдещите ни решения ще осигурят достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще продължат да се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.