ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 12 септември 2024 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика. Въз основа на актуализираната ни оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика сега е целесъобразно да предприемем още една стъпка към отслабване на рестриктивността на паричната политика.

Актуалните данни за инфлацията в общи линии отговарят на очакванията, а последните прогнози на експертите на ЕЦБ потвърждават предишната перспектива за нея. Както и в прогнозите от юни, експертите очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. Очаква се инфлацията да нарасне отново към края на годината, отчасти защото предишните резки спадове на цените на енергоносителите ще отпаднат от изчисляването на годишния темп. След това тя би трябвало да спада към целевото равнище през втората половина на следващата година. Прогнозите за основната инфлация за 2024 г. и 2025 г. са ревизирани леко нагоре, тъй като инфлацията при услугите е по-висока от очакваното. В същото време експертите продължават да очакват бърз спад на основната инфлация от 2,9% през тази година до 2,3% през 2025 г. и 2,0% през 2026 г.

Вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите продължават да нарастват с повишен темп. Въпреки това натискът от страна на разходите за труд отслабва и печалбите частично смекчават влиянието на по-високите заплати върху инфлацията. Условията за финансиране са все така рестриктивни, а икономическата активност остава ограничена в резултат от слаби инвестиции и частно потребление. Според прогнозите на експертите икономиката ще отбележи прираст от 0,8% през 2024 г., 1,3% през 2025 г. и 1,5% през 2026 г. Това представлява лека низходяща ревизия спрямо прогнозите от юни, която се дължи основно на по-слаб принос от вътрешното търсене през следващите няколко тримесечия.

Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Ще поддържаме основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността, ще продължим да прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни. Както беше обявено на 13 март 2024 г., от 18 септември влизат в сила някои промени в оперативната рамка за провеждане на паричната политика. По-специално, спредът между лихвения процент по основните операции по рефинансиране и лихвения процент по депозитното улеснение ще бъде 15 базисни пункта. Спредът между лихвения процент по пределното кредитно улеснение и този по основните операции по рефинансиране ще остане без промяна, на равнище от 25 базисни пункта.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката отбеляза растеж от 0,2% през второто тримесечие спрямо 0,3% през първото – по-слаб от предвиденото в последните експертни прогнози. Той бе обусловен главно от нетния износ и от разходите на сектор „Държавно управление“. Частното вътрешно търсене отслабна, тъй като потреблението на домакинствата намаля, а бизнес инвестициите на предприятията и жилищните инвестиции отбелязаха спад. Докато услугите подпомогнаха растежа, приносът на промишлеността и строителството беше отрицателен. Според показатели от проучвания възстановяването продължава да се сблъсква с някои неблагоприятни фактори.

Очакваме то да се засили с течение на времето, тъй като нарастването на реалните доходи ще позволи на домакинствата да увеличат потреблението си. Постепенното отслабване на ефекта от рестриктивната парична политика би следвало да подпомогне потреблението и инвестициите. Износът също би трябвало да продължи да допринася за възстановяването с нарастването на търсенето в световен мащаб.

Пазарът на труда остава устойчив. През юли равнището на безработица остана в общи линии без промяна – 6,4%. Същевременно растежът на заетостта се е забавил до 0,2% през второто тримесечие спрямо 0,3% през първото. Актуалните показатели от проучвания сочат по-нататъшно отслабване на търсенето на работна ръка, а процентът на свободните работни места е спаднал до равнище, близко до това от преди пандемията.

Фискалните и структурните политики следва да бъдат насочени към това икономиката да стане по-продуктивна и конкурентоспособна, което би спомогнало за засилване на потенциалния растеж и намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. Докладът на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност и докладът на Енрико Лета за засилване на единния пазар подчертават спешната необходимост за реформа и съдържат конкретни предложения как тя да бъде осъществена. Пълното, прозрачно и незабавно прилагане на преработената рамка на ЕС за икономическо управление ще помогне на правителствата да намалят устойчиво бюджетните дефицити и съотношението на дълга. Сега те трябва да предвидят силни мерки в тази посока в средносрочните си планове за фискални и структурни политики.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация е спаднала до 2,2% през август спрямо 2,6% през юли. Цените на енергоносителите отбелязаха спад от 3,0% на годишна база след нарастване от 1,2% през предходния месец. През август инфлацията на цените на храните леко се увеличи до 2,4%. Инфлацията на стоките и инфлацията на услугите се развиха в противоположни посоки. Инфлацията на стоките намаля до 0,4% спрямо 0,7% през юли, а тази на услугите отбеляза увеличение – до 4,2% спрямо 4,0%.

През юли повечето измерители на основната инфлация останаха в общи линии непроменени. Вътрешната инфлация намаля съвсем слабо – до 4,4% спрямо 4,5% през юни, като ценовият натиск беше особено силен от страна на заплатите. Прирастът на договорените заплати ще остане висок и нестабилен до края на годината като се има предвид значителната роля на еднократни плащания в някои държави и поетапният характер на корекциите на заплатите. Същевременно цялостният прираст на разходите за труд се забавя. Растежът на компенсацията на наето лице продължи да отслабва – до 4,3% през второто тримесечие. Това е четвъртото поредно забавяне и експертите на ЕЦБ прогнозират, че през следващата година той отново ще отбележи осезаемо понижение. Въпреки слабата производителност разходите за труд на единица продукция отбелязаха по-слабо нарастване през второто тримесечие – с 4,6% спрямо 5,2% през първото тримесечие. Експертите очакват прирастът им да продължи да се забавя в хода на прогнозния период вследствие на по-слабо нарастване на заплатите и подем на производителността. И накрая, печалбите продължават да компенсират частично инфлационния ефект от по-високите разходи за труд.

Процесът на дезинфлация би трябвало да бъде подпомогнат от отслабване на натиска от страна на разходите за труд и от постепенното отразяване на предишното затягане на паричната политика в потребителските цени. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, а пазарните показатели спаднаха по-близо до това ниво от заседанието ни през юли насам.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Намалено търсене на износ от еврозоната например поради по-слаба световна икономика или засилване на напрежението в търговията между големи икономики би потиснало растежа в еврозоната. Основни източници на геополитически риск са неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето, а в световната търговия да настъпят смущения. Възможно е също растежът да бъде по-слаб, ако настъпващи със закъснение ефекти от затягането на паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Той може да се окаже по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от прогнозираното, а повишаването на доверието и реалните доходи доведе до по-голямо от очакваното увеличение на разходите, или ако световната икономика отбележи по-силен растеж от предвиденото.

Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти намаляха осезаемо от заседанието ни през юли насам, най-вече поради по-слаба перспектива за глобалния растеж и намаляващи опасения за инфлационен натиск. Напрежение на световните пазари през лятото доведе до временно затягане на финансовите условия в по-рисковите пазарни сегменти.

Като цяло разходите за финансиране остават рестриктивни, тъй като предишните ни повишения на основните лихвени проценти продължават да намират отражение чрез трансмисионния механизъм. Средните лихвени проценти по нови кредити за предприятията и по нови ипотеки останаха високи през юли – съответно 5,1% и 3,8%.

Растежът на кредитирането остава вял в условия на слабо търсене. Банковото кредитиране за предприятията отбеляза средно годишно нарастване от 0,6% през юли – малко по-слабо в сравнение с юни, а прирастът на кредитирането за домакинствата се увеличи леко до 0,5%. Широките пари, измерени с агрегата М3, отбелязаха растеж от 2,3% през юли – същият като през юни.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали лихвения процент по депозитното улеснение с 25 базисни пункта. Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Ще поддържаме основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността, ще продължим да прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.