ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Флоренция, 30 октомври 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искала да благодаря на управителя г-н Панета за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Инфлацията остава на равнище, близко до нашата средносрочна цел от 2%, и оценката ни за перспективата за нея се запазва като цяло непроменена. Растежът на икономиката продължава въпреки трудните условия в глобален план. Стабилният пазар на труда, солидните баланси в частния сектор и предишните понижения на лихвените ни проценти са все така важен източник на устойчивост. Перспективата обаче остава несигурна, особено поради продължаващите търговски спорове в глобален план и геополитическото напрежение.

Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Според публикуваната днес предварителна оценка на Евростат през третото тримесечие икономиката е отбелязала прираст от 0,2%. Секторът на услугите продължи да бележи растеж благодарение на силния туризъм и особено на наблюдавания подем при цифровите услуги. Според проучвания това се дължи на факта, че много фирми влагат повече усилия в модернизирането на своите ИТ инфраструктури и в интегрирането на изкуствен интелект в дейността си. Същевременно по-високите мита, все още засилената несигурност и по-високият обменен курс на еврото възпират промишленото производство.

Разминаването между вътрешно и външно търсене вероятно ще продължи в краткосрочен план. Увеличаването на разходите за потребление с нарастването на реалните доходи би трябвало да окаже благоприятно въздействие върху икономиката. Безработицата, която през септември беше 6,3%, остава близо до най-ниското досега равнище, макар че търсенето на работна ръка се забавя. Домакинствата продължават да спестяват необичайно голям дял от доходите си. Това би трябвало да им даде по-голяма възможност да увеличат още разходите си. Значителните държавни разходи за инфраструктура и отбрана, както и предишните понижения на лихвените ни проценти би трябвало да стимулират инвестициите.

От друга страна условията в световен план вероятно ще продължат да оказват забавящо въздействие. Износът на стоки отбеляза спад от март до август, с което се неутрализираха по-ранните ефекти от изпреварващи поръчки в международната търговия преди неотдавнашното повишение на митническите тарифи. Новите поръчки за износ в сектора на промишленото производство сочат по-нататъшен спад. Пълното въздействие от повишените мита върху износа на еврозоната и инвестициите в производството ще стане ясно с времето.

Управителният съвет подчертава спешната необходимост от укрепване на еврозоната и нейната икономика с оглед на сегашните геополитически условия и приветства потвърждаването на тази цел от лидерите на ЕС по време на срещата на върха на държавите от еврозоната през миналата седмица. Фискалните и структурните политики би трябвало да стимулират производителността, конкурентоспособността и устойчивостта. Особено важно е бързото изпълнение на плана за действие на Европейската комисия за конкурентоспособността. Правителствата следва да отдадат приоритет на стимулиращи растежа структурни реформи и стратегически инвестиции, осигурявайки същевременно устойчиви публични финанси. От решаващо значение е също да се насърчи по-нататъшната интеграция на капиталовите пазари, като се завърши съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз в амбициозен срок, както и бързо да бъде приет регламент за създаването на цифрово евро.

Управителният съвет е решен да направи централнобанковите пари на дребно и на едро пригодни за цифровата епоха. Ето защо днес той взе решение да се премине към следващия етап от проекта за цифрово евро. Това ще осигури техническа готовност за евентуалното му емитиране и ще допринесе за цифровата независимост на Европа, след като бъде приета законодателната рамка. Подробна информация за това решение е представена в отделно прессъобщение.

Инфлация

През септември годишният темп на инфлация нарасна до 2,2% спрямо 2,0% през август. Това се дължи главно на по-малък спад на енергийните цени. Енергийната инфлация нарасна до ‑0,4% през септември спрямо ‑2,0% през август. В същото време инфлацията на цените на храните намаля до 3,0% през септември от 3,2% през август. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни се повиши до 2,4% спрямо 2,3% през август, докато тази при услугите нарасна леко от 3,1% до 3,2%, а на храните остана отново без промяна на равнище от 0,8%.

Показателите за основната инфлация остават в съответствие със средносрочната ни цел от 2%. Макар че печалбите на фирмите се възстановяват, очаква се разходите за труд да продължат да се забавят поради нарастване на производителността и отслабване на прираста на заплатите. Перспективно ориентирани показатели, например инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучванията на очакванията за заплатите, сочат по-бавен прираст на заплатите през останалата част от годината и първата половина на 2026 г.

Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания все така са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целевото ниво.

Оценка на рисковете

Договореното през лятото търговско споразумение между ЕС и САЩ, обявеното неотдавна примирие в Близкия изток и днешното съобщение за напредък в търговските преговори между САЩ и Китай смекчиха някои от низходящите рискове за икономическия растеж. В същото време все още нестабилната търговска обстановка в световен план би могла да причини смущения във веригите на доставка, да потисне още повече износа и да забави потреблението и инвестициите. Влошаване на нагласите на финансовите пазари би могло да доведе до затягане на условията за финансиране, по-голямо нежелание за поемане на риск и по-слаб растеж. Геополитическото напрежение, по-конкретно неоправданата война на Русия срещу Украйна, остава значителен източник на несигурност. От друга страна по-високи от очакваното разходи за отбрана и инфраструктура, съчетани с повишаващи производителността реформи, биха допринесли за растежа. Засилване на доверието на бизнеса би могло да стимулира частните инвестиции. Възможно е също доверието да се повиши и активността да се засили, ако отслабне продължаващото геополитическо напрежение или ако оставащите търговски спорове бъдат разрешени по-бързо от очакваното.

Перспективата за инфлацията продължава да бъде по-несигурна от обичайното вследствие на все още нестабилната търговска политика в световен план. По-висок обменен курс на еврото би могъл да доведе до по-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Освен това тя би могла да се окаже по-ниска, ако по-високите митнически тарифи доведат до по-слабо търсене на износ от еврозоната, а държави със свръхкапацитет увеличат още износа си към нея. Възможно е засилване на волатилността и нежеланието за поемане на риск на финансовите пазари да потисне вътрешното търсене и съответно също да понижи инфлацията. Обратното, инфлацията би могла да се окаже по-висока, ако разпокъсаност в световните вериги на доставка доведе до покачване на цените на вноса, свие предлагането на критично важни суровини и влоши ограниченията на капацитета във вътрешната икономика. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична и природна криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

От последното ни заседание насам пазарните лихвени проценти са в общи линии непроменени. Предишните понижения на лихвените ни проценти продължават да намаляват лихвите по банковите кредити за предприятията, които достигнаха средно 3,5% през август. Междувременно разходите за емитиране на пазарен дълг останаха на равнище 3,5% през август, тъй като дългосрочната доходност, спрямо която се определя цената му, беше сравнително стабилна.

Годишният темп на прираст на банковите кредити за предприятия намаля леко до 2,9% през септември от 3,0% през август. В същото време емитирането на корпоративни облигации се забави до 3,3% на годишна база. Според последното ни проучване на банковото кредитиране в еврозоната кредитните стандарти за предприятията са били леко затегнати през третото тримесечие, тъй като нарастват опасенията на банките за рисковете пред техните клиенти. Търсенето на кредити от предприятията се е засилило леко.

Средният лихвен процент по нови ипотеки почти не се променя от началото на годината и през август беше на равнище от 3,3%. Прирастът на ипотечното кредитиране нарасна леко до 2,6% през септември спрямо 2,5% през август вследствие на допълнително засилване на търсенето и непроменени кредитни стандарти през третото тримесечие.

Прирастът на широките пари, измерени чрез паричния агрегат М3, се забави до 2,8% през септември спрямо 2,9% през август и средно 3,8% през първата половина на годината..

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.