ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 18 декември 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Актуализираната ни оценка потвърждава отново, че инфлацията би трябвало да се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

В новите прогнози на експертите на Евросистемата се предвижда общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г., 1,8% през 2027 г. и 2,0% през 2028 г. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите очакват средно равнище от 2,4% през 2025 г., 2,2% през 2026 г., 1,9% през 2027 г. и 2,0% през 2028 г. Инфлацията е ревизирана нагоре за 2026 г., главно защото сега експертите прогнозират по-бавен спад на инфлацията при услугите. Очаква се икономическият растеж да бъде по-силен от предвиденото в септемврийските прогнози и обусловен най-вече от вътрешното търсене. Той е ревизиран нагоре на 1,4% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г., а през 2028 г. се очаква да остане на нивото от 1,4%.

Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката проявява устойчивост. През третото тримесечие тя отбеляза растеж от 0,3%, главно в отражение на по-силно потребление и инвестиции. Нарасна и износът, за което значителен принос имаше химическата промишленост. В секторния състав на растежа доминираха услугите, особено в информационно-комуникационния сектор, докато активността в промишлеността и строителството остана без промяна. Вероятно тази тенденция растежът да бъде движен от услугите ще се задържи в краткосрочен план.

Икономиката е благоприятствана от стабилния пазар на труда. Безработицата, която през октомври беше 6,4%, е близо до най-ниската си стойност в ретроспективен план, а заетостта отбеляза растеж от 0,2% през третото тримесечие. Същевременно търсенето на работна ръка продължи да се забавя, а процентът на свободните работни места е най-нисък от пандемията насам.

Според експертните прогнози вътрешното търсене ще бъде главният двигател на растежа през следващите години. Очаква се реалните доходи да продължат да се увеличават, а нормата на спестяване постепенно да намалее от сегашното си все още високо равнище, засилвайки потреблението. Бизнес инвестициите и значителните държавни разходи за инфраструктура и отбрана би трябвало все повече да подкрепят икономиката. Все пак сложните условия в световната търговия вероятно ще продължат да забавят растежа на еврозоната през тази и следващата година.

Управителният съвет подчертава, че е спешно необходимо укрепване на еврозоната и нейната икономика в сегашния геополитически контекст. Приветстваме призива на Европейската комисия към правителствата да отдадат приоритет на устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и благоприятстващи растежа структурни реформи. От решаващо значение е да се отключи пълният потенциал на единния пазар. Жизненоважно също е да се стимулира по-нататъшната интеграция на капиталовите пазари, като се завърши съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз в амбициозен срок, както и бързо да бъде приет регламентът за създаването на цифровото евро.

Инфлация

От пролетта насам годишната инфлация варира в тесни граници, а през ноември беше на равнище от 2,1%. Енергийните цени бяха с 0,5% по-ниски, отколкото преди година, след като през октомври отбелязаха по-значителен спад. Инфлацията на цените на храните беше 2,4% спрямо 2,5% през октомври и 3,0% през септември. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни остана непроменена на ниво от 2,4%, с разнопосочни тенденции при стоките и услугите. Инфлацията при стоките намаля на 0,5% през ноември спрямо 0,6% през октомври и 0,8% през септември. Инфлацията при услугите нарасна до 3,4% през октомври и 3,5% през ноември спрямо 3,2% през септември.

Показателите за базисната инфлация са почти без промяна през последните месеци и остават в съответствие със средносрочното целево равнище от 2%. Макар че прирастът на печалбата на единица продукция остана без промяна през третото тримесечие, разходите за труд на единица продукция нараснаха с малко по-висок темп в сравнение с второто тримесечие. Компенсацията на наето лице се увеличи с 4,0% на годишна база. Това беше повече от предвиденото в септемврийските експертни прогнози и се дължеше на плащания над договорените заплати. Перспективно ориентирани показатели като например инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучванията на очакванията за заплатите сочат, че растежът им ще се забави през следващите тримесечия и след това ще се стабилизира на ниво малко под 3% към края на 2026 г.

Инфлацията би трябвало да намалее в краткосрочен план, главно защото поскъпвания на енергоносителите в миналото ще отпаднат от годишната стойност. Експертите очакват тя да се задържи на средно ниво под 2% през 2026 г. и 2027 г., като енергийната инфлация да бъде отрицателна през по-голямата част от този период, а инфлацията без компонента енергоносители постепенно да намалява. След това инфлацията би трябвало да се върне към целевото равнище през 2028 г. в условия на силно покачване на енергийната инфлация. Това отразява отчасти възходящия ефект върху инфлацията от Схемата на ЕС за търговия с емисии 2, която сега се очаква да стартира през 2028 г. – година по-късно от допускането в септемврийските експертни прогнози. Прогнозира се инфлацията без компонента енергоносители да се стабилизира на ниво около 2% през последните години на прогнозния период.

Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания все така са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целевото ниво.

Оценка на рисковете

Макар че напрежението в търговията отслабна, все още нестабилната международна среда би могла да причини смущения във веригите на доставка, да потисне износа и да забави потреблението и инвестициите. Влошаване на нагласите на финансовите пазари в световен план би могло да доведе до затягане на условията за финансиране, по-голямо нежелание за поемане на риск и по-слаб растеж. Геополитическото напрежение, по-конкретно неоправданата война на Русия срещу Украйна, остава значителен източник на несигурност. Обратното, планираните разходи за отбрана и инфраструктура успоредно с реформи за повишаване на производителността биха могли да доведат до по-висок растеж от очакваното. Засилване на доверието би могло да стимулира частните разходи.

Перспективата за инфлацията продължава да бъде по-несигурна от обичайното вследствие на все още нестабилната международна среда. Тя би могла да се окаже по-ниска, ако повишението на митническите тарифи в САЩ отслаби търсенето на износ от еврозоната и ако държави със свръхкапацитет увеличат износа си към нея. Освен това по-висок обменен курс на еврото би могъл да доведе до по-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Възможно е засилване на волатилността и нежеланието за поемане на риск на финансовите пазари да потисне търсенето и съответно също да понижи инфлацията. Обратното, инфлацията би могла да се окаже по-висока, ако по-голяма разпокъсаност в световните вериги на доставка доведе до покачване на цените на вноса, свие предлагането на критично важни суровини и влоши ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната. По-бавно отслабване на натиска от страна на заплатите би могло да забави спада на инфлацията при услугите. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващите се климатични и природни кризи в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

От последното ни заседание насам пазарните лихвени проценти са се повишили. Лихвените проценти по банковите кредити за предприятията са като цяло стабилни от лятото насам, след като отбелязаха спад в отговор на понижаването на лихвените ни проценти в хода на миналата година. През октомври те бяха на ниво от 3,5%, без промяна спрямо септември. Цената на емитирането на пазарен дълг беше 3,4% – също близо до септемврийското равнище. Средният лихвен процент по нови ипотечни заеми отново се задържа стабилен – 3,3% през октомври.

Банковото кредитиране за предприятията отбеляза прираст от 2,9% на годишна база през октомври, без промяна спрямо септември. Емитирането на корпоративни облигации нарасна с 3,2%, в общи линии също без промяна. Ипотечното кредитиране се засили, отбелязвайки растеж от 2,8% след 2,6% през септември.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Банките в еврозоната са устойчиви, поддържани от силни капиталови и ликвидни съотношения, солидно качество на активите и стабилна рентабилност. Все пак геополитическата несигурност и възможността за внезапни корекции на цените на световните финансови пазари пораждат рискове за финансовата стабилност в еврозоната. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости. Тя засилва устойчивостта и запазва макропруденциалното пространство.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.