1 Общ преглед

Перспективата за икономическия растеж на еврозоната е помрачена от напрежение в търговията и повишена несигурност в световен план. За 2025 г. като цяло се смята, че тези ефекти ще бъдат отчасти компенсирани от по-силна от очакваното икономическа активност през първото тримесечие, която вероятно отразява донякъде изтегляне напред на износ в очакване на по-високи митнически тарифи. В средносрочен план се очаква икономическата активност да бъде подпомогната от обявените наскоро нови фискални мерки. В базовата прогноза се допуска, че митата, наложени от САЩ върху стоките от ЕС, които бяха увеличени на 10%, ще останат в сила през целия прогнозен период. Наред с повишената несигурност, свързана с търговските политики, и неотдавнашното поскъпване на еврото по-високите мита ще възпрепятстват износа от еврозоната и инвестициите, както и – в по-малка степен – потреблението. За разлика от това новите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, най-вече в Германия, би трябвало да стимулират вътрешното търсене в еврозоната от 2026 г. нататък. Като цяло се запазват условията за засилване на растежа на БВП на еврозоната в хода на прогнозния период. По-специално, нарастване на реалните заплати и заетостта, по-слабо рестриктивни условия за финансиране, отразяващи предимно последните решения по паричната политика, и възстановяване на външното търсене по-нататък през прогнозния период би трябвало да допринесат за постепенно възстановяване. Очаква се средният годишен прираст на реалния БВП да бъде 0,9% през 2025 г., 1,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2025 г. перспективата за прираста на БВП е неревизирана за 2025 г. в отражение на по-добри от очакваното постъпващи данни, за които се смята, че са в общи линии неутрализирани от ефектите от напрежението в търговията и от поскъпването на еврото. Напрежението в търговията и повишението на обменния курс доведоха до низходяща ревизия на растежа за 2026 г., а за 2027 г. той остава неревизиран.^[1]

Макар да е вероятно общата инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се задържи под 2% в краткосрочен план, очаква се в средносрочен тя да се върне към целевото равнище. Предвижда се, че в хода на 2025 г. инфлацията ще отслабва и ще достигне най-ниска стойност от 1,4% през първото тримесечие на 2026 г., след което през 2027 г. ще се върне до 2,0%. Смята се, че спадът на общата инфлация през 2025 г. е обусловен отчасти от отрицателната енергийна инфлация след неотдавнашното поевтиняване на петрола и спада на цените на едро на природния газ. Очаква се инфлацията на енергоносителите да остане отрицателна до 2027 г., когато влизат в сила нови мерки за смекчаване на изменението на климата в контекста на новата схема за търговия с емисии (СТЕ2). След временно увеличение през второто тримесечие на 2025 г. се очаква през 2027 г. инфлацията при храните да спадне до равнища малко над 2%. Предвижда се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалее благодарение на компонента на услугите с отзвучаването на ефектите от настъпващи със забавяне корекции на цените на някои от тях, отслабването на натиска от страна на заплатите и отразяването на по-ниските енергийни цени по веригата на ценообразуването. Би трябвало нарастването на заплатите да запази низходящия си тренд с отзвучаването на натиска за наваксване на предходни загуби на реална заплата. В съчетание с възстановяване на растежа на производителността това се очаква да доведе до значително по-бавно нарастване на разходите за труд на единица продукция. Външният ценови натиск, отразен в цените на вноса, се очаква да остане умерен при допускане за липса на промяна в митническата политика на ЕС, като известен низходящ натиск би произтекъл от по-високия обменен курс на еврото и от поевтиняването на енергийните суровини през последните месеци. В сравнение с прогнозите от март 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана надолу с 0,3 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г. поради допускането за по-ниски цени на енергийните суровини и поскъпването на еврото. За 2027 г. стойността не е ревизирана.

За да се илюстрират рисковете, свързани с митническата политика на САЩ и сегашната висока степен на несигурност за икономическата перспектива на еврозоната, са изготвени два сценария. Лекият предвижда взаимно премахване на митата между САЩ и ЕС (нулеви ставки) и бързо намаляване на несигурността по отношение на търговската политика до равнища отпреди 2018 г. При такъв сценарий растежът би бил с 0,3 – 0,4 процентни пункта по-силен през 2025 – 2026 г. в сравнение с базовата прогноза, а инфлацията би била незначително по-висока през 2026 – 2027 г. Тежкият сценарий предвижда по-нататъшно повсеместно повишение на митническите тарифи на САЩ (в съответствие с обявяването на така наречените „реципрочни“ мита), симетрични ответни мерки от страна на ЕС и трайно повишена несигурност по отношение на търговските политики. При такъв сценарий перспективата за растежа би била значително по-слаба за целия прогнозен период, а инфлацията – по-ниска, особено към края му. Тези сценарии са описани подробно в Каре 2.

2 Международна среда

Перспективата за световната икономика се определя от по-високите мита, наложени от администрацията на САЩ, и засилената несигурност по отношение на търговските политики.^[2] От завършването на прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2025 г. насам ефективните митнически ставки за внасяните в САЩ стоки и услуги бяха повишени значително. В базовата прогноза се допуска, че в хода на прогнозния период митата на САЩ спрямо ЕС ще останат на равнищата, обявени на 9 април, митата спрямо Китай ще останат на равнищата, обявени на 12 май, а несигурността по отношение на търговските политики постепенно ще отслабне, но ще остане висока. Базовите допускания за митническите тарифи и несигурността във връзка с търговските политики са представени подробно в Каре 2.

Митата оказват отрицателно въздействие върху перспективата за растежа в световен мащаб. Прогнозата за световния реален БВП е той да нарасне с 3,1% през 2025 г., което означава спад спрямо отчетения през миналата година растеж от 3,6%. Очаква се през 2026 г. той да намалее още – до 2,9%, след което през 2027 г. да се стабилизира на равнище от 3,2% (Таблица 2). В сравнение с прогнозите от март 2025 г. перспективите за растежа се влошават във всички големи икономики, особено в САЩ и Китай, както и в държави, които са силно зависими от САЩ за износа си (като Канада и Мексико).

Очаква се растежът на световната търговия да спадне до 3,1% през тази година и до 1,7% през 2026 г., след което обаче да се възстанови. Стойността за 2025 г. е увеличена значително от силното нарастване на търговията през първото тримесечие, когато вносът в САЩ отбеляза връх поради очакването за налагане на мита. Рязкото забавяне след това отразява отминаване на тази тенденция за изтегляне напред на сделките. Към това се добави отрицателното въздействие на самите мита и на засилената несигурност по отношение на търговските политики. Очаква се тази несигурност да предизвика изместване в световното търсене към по-малко ориентирана към търговията структура, тъй като възпрепятства инвестиционните разходи и съответно засяга търговията с капиталови стоки. Растежът на световния внос е ревизиран надолу с 0,4 процентни пункта за 2025 г. и с 1,4 процентни пункта за 2026 г. в сравнение с прогнозите от март, до голяма степен заради митата.

Външното търсене към еврозоната също е ревизирано значително надолу в съпоставка с мартенските прогнози. Очаква се прирастът на външното търсене към еврозоната да спадне до 2,8% през 2025 г. спрямо 3,5% през 2024 г. и да продължи да отслабва до 1,7% през 2026 г., след което да се възстанови до 3,1% през 2027 г. В сравнение с прогнозите от март 2025 г. той е ревизиран значително надолу – с 0,4 процентни пункта за 2025 г. и с 1,4 процентни пункта за 2026 г. Тези корекции са свързани и с въздействието от разместванията в търговията между САЩ и Китай вследствие на повишените мита. Те не отразяват точно потенциалното външно търсене към еврозоната. Когато се вземе предвид оценъчното въздействие от по-слабата двустранна търговия между САЩ и Китай вследствие на промените в митата след прогнозите от март 2025 г., низходящата ревизия на растежа на външното търсене към еврозоната става по-малка.

Предвижда се инфлацията на потребителските цени в световен план да се забави в хода на прогнозния период, независимо от очакваната по-висока инфлация в САЩ в отражение на митата. Наред със САЩ, измежду развитите икономики в Обединеното кралство инфлацията е ревизирана нагоре за 2025 г. поради по-високи от очакваното данни през последните месеци и по-динамичен растеж на заплатите. Прогнозите за инфлацията в икономиките от възникващи пазари също са ревизирани леко нагоре, по-специално в отражение на неблагоприятна структурна динамика в Русия и на въздействието от рязкото обезценяване на турската лира върху турската икономика. На годишна база се очаква световната инфлация да запази низходящия си тренд, спадайки до 3,3% през тази година спрямо 4,0% през 2024 г., и допълнително до 2,8% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. В сравнение с мартенските прогнози стойността за 2026 г. е ревизирана нагоре с 0,1 процентни пункта.

Очаква се износните цени на конкурентите на еврозоната да нарастват с темп под, но близък до средния в ретроспективен план. Растежът на износните цени на конкурентите на еврозоната (в национални валути, на годишна база) беше 2,5% през 2024 г., връщайки се към положителна стойност вследствие на отзвучаване на въздействието от предишни спадове в цените на суровините и натиск по веригата. Прогнозира се тези цени да нараснат с 1,8% през 2025 г., с 2,6% през 2026 г. и с 2,3% през 2027 г. Растежът им през 2025 г. е съпоставим с предвиденото в прогнозите от март 2025 г. Смята се, че за тазгодишното нарастване на износните цени на конкурентите на еврозоната ще допринесе както въздействието от малко по-високите от очакваното резултати през първото тримесечие на 2025 г., така и косвеният ефект от митата поради повишаване на разходите за междинни суровини. Това въздействие обаче се неутрализира до голяма степен от други фактори, като например допускането за по-ниски цени на суровините. Растежът на износните цени на конкурентите на еврозоната е ревизиран нагоре с 0,3 процентни пункта за 2026 г. и с 0,2 процентни пункта за 2027 г. в сравнение с мартенските прогнози.

Рисковете за базовата прогноза са свързани тясно с динамиката на търговските политики и произтичащата от нея несигурност. Ако САЩ увеличат митата и търговските партньори предприемат ответни мерки, това може да отслаби глобалната икономическа активност и съответно външното търсене към еврозоната, и да повиши инфлацията. Обратното, успешен завършек на преговорите между администрацията на САЩ и търговските партньори би могъл да доведе до по-ниски митнически ставки. Това би подпомогнало растежа и би намалило инфлационния натиск в САЩ. Рецесия в САЩ би оказала негативен ефект на пренос върху растежа в други икономики и същевременно би отслабила инфлационния натиск в световната икономика. За повече подробности за въздействието при алтернативните сценарии вижте Каре 2.

Каре 2
Митнически тарифи на САЩ и несигурност във връзка с търговските политики

По-високи мита, наложени от САЩ, потенциалните ответни мерки на други държави и несигурността във връзка с търговските политики пораждат значителни рискове за икономическата перспектива за еврозоната. В прогнозите от юни 2025 г. се допуска, че митата ще останат на равнището от май през целия прогнозен период и че несигурността ще остане висока, но постепенно ще отслабва. В това каре се разглежда макроикономическото въздействие от тези допускания върху базовата прогноза и при два алтернативни илюстративни сценария: i) лек сценарий на по-ниски мита и бързо преодоляване на несигурността по отношение на търговските политики и ii) тежък сценарий на по-високи мита и трайно повишена несигурност във връзка с търговските политики.

В базовия сценарий се допуска, че наложените от САЩ мита върху вноса на стоки са по-високи в сравнение с прогнозите от март 2025 г. Приема се, че всички прекъсвания на прилагането на митата към момента на завършване на прогнозите ще продължат. Митата на САЩ върху вноса на стоки се увеличават от близо до нула с 10 процентни пункта за всички държави – с изключение на Китай, където увеличението е с около 20 процентни пункта до ефективна ставка от около 40% (ако се смятат и стоките, и услугите). Освен това се допуска, че ЕС не предприема ответни мерки, а мерките на Китай са симетрични (Графика A, панел „а“).^[3] Очаква се несигурността във връзка с търговските политики да остане висока през целия прогнозен период, но до края на 2027 г. да спадне до нивото от 2018 г. (Графика Б, панел „a“).

В лекия сценарий се допуска, че през третото тримесечие на 2025 г. ЕС и САЩ ще постигнат договореност за премахване на двустранните мита. Освен това САЩ ще намалят още митата срещу Китай, който от своя страна ще премахне всички ответни мита срещу САЩ. Други двустранни мита между САЩ и останалия свят ще останат непроменени спрямо базовата прогноза, при което ефективната митническа ставка на САЩ става 13% върху стоките и услугите (Графика A, панел „a“). Несигурността във връзка с търговските политики ще намалее от третото тримесечие на 2025 г. и през 2027 г. ще достигне дългосрочната си стойност отпреди 2018 г. (Графика Б, панел „a“).

В тежкия сценарий се допуска, че митата на САЩ ще се върнат на обявените на 2 април по-високи нива и че ЕС ще предприеме ответни мерки, налагайки мита върху вноса на стоки от САЩ (Графика Б, панел „a“). Освен това митата на САЩ срещу Китай ще останат на високите нива отпреди обявеното на 12 май отлагане – близо 120% (Графика A, панел „a“). Като цяло това би означавало ефективна митническа ставка на САЩ върху стоките и услугите от 28%.^[4] Несигурността по отношение на търговските политики остава висока (Графика Б, панел „a“).

Графика A

Ефективни митнически ставки

a) Ефективни ставки върху вноса на стоки и услуги	б) Ефективни ставки върху вноса в САЩ от еврозоната
(проценти и принос в процентни пунктове)	(индекс, средни тримесечни стойности)

Макроикономически ефекти от митата на САЩ

i) Базов сценарий

След подем на износа от еврозоната вследствие на изтеглянето на поръчки напред от предприятията в очакване на по-високи мита, в базовата прогноза се предвижда митата, наложени от САЩ, да възпират износа от еврозоната и растежа на БВП. Този скок през първото тримесечие на 2025 г., дължащ се на изтеглен напред внос в САЩ, би могъл да продължи и през второто тримесечие (Графика Б, панел „б“). Очаква се обаче това явление да бъде краткотрайно, тъй като ставката от 10%, наложена от САЩ върху вносните стоки от ЕС, и по-слабият растеж вследствие на митата срещу трети държави биха забавили растежа на износа от еврозоната през прогнозния период.^[5] Освен това рязкото нарастване на несигурността по отношение на търговските политики се очаква да потисне износа, особено поради негативното въздействие върху инвестициите в капиталови стоки в чужбина, но и върху вътрешните инвестиции и, макар и в по-малка степен, върху потреблението. В резултат на това оценката за прираста на БВП на еврозоната е общо с близо 0,7 процентни пункта по-нисък кумулативно за периода 2025 – 2027 г., а въздействието на митата на САЩ и несигурността върху ХИПЦ инфлацията на еврозоната се смята, че ще бъде доста ограничено (Графика В).^[6]

Графика Б

Допускания за развитието на несигурността и актуална динамика на износа от еврозоната

а) Допускания за несигурността във връзка с търговските политики	б) Обем на износа на стоки от еврозоната
(индекс, средни тримесечни стойности)	(процентно изменение на тримесечна база)

Графика В

Въздействие на промените в митата и на несигурността във връзка с търговските политики след крайната дата за прогнозите от март 2025 г. върху базовата прогноза от юни 2025 г.

а) Съвкупно въздействие върху прираста на реалния БВП	б) Съвкупно въздействие върху ХИПЦ инфлацията
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

ii) Лек сценарий

Лекият сценарий предвижда значително подобрение на перспективата за растежа на еврозоната в сравнение с базовия и ограничено въздействие върху инфлацията. И при лекия, и при тежкия сценарий последиците за икономиката на САЩ и световната икономика са количествено изразени посредством модела ECB-Global при ендогенна парична политика на САЩ като отклонение от базовата прогноза. При лекия сценарий по-ниските мита и по-слабата несигурност във връзка с търговските политики биха оказали само малко влияние върху растежа и инфлацията в САЩ и Китай (Графика Г). Въз основа на модела ECB-BASE за симулациите, в еврозоната прирастът на БВП би бил малко по-силен, особено в периода 2025 – 2026 г., главно в отражение на отслабването на несигурността по отношение на търговските политики. Инфлацията би била незначително по-висока в сравнение с базовата прогноза в по-далечния край на прогнозния хоризонт, главно в отражение на по-силна икономическа активност (Графика Д).

iii) Тежък сценарий

При тежкия сценарий в САЩ и Китай настъпват силни макроикономически последици. Прогнозира се по-високите мита да тласнат нагоре потребителските цени, като през периода 2025 – 2026 г. инфлацията нараства с около 0,5 процентни пункта (Графика Г, панел „а“). Не би се увеличил износът на САЩ към други държави, но леко би се увеличил вносът. По-голямата несигурност, свързана с търговските политики, би потиснала допълнително растежа. Прирастът на реалния БВП на САЩ би бил с около 0,7 процентни пункта по-нисък спрямо базовата прогноза през 2026 г. При тежкия сценарий Китай също би бил засегнат негативно. Налагането от САЩ на високи мита срещу Китай и ответните мерки биха намалили рязко двустранната търговия, но би се увеличил износът на Китай за други държави, включително еврозоната. Прирастът на реалния БВП на Китай би бил с 0,6 процентни пункта по-нисък през 2025 г. и с 0,3 процентни пункта по-нисък през 2026 г., а това би отслабило инфлацията през 2026 г. (Графика Г, панел „б“).

Графика Г

Макроикономически последици за САЩ и Китай при лекия и тежкия сценарий

а) САЩ	б) Китай
(отклонение в процентни пунктове от базовата прогноза)	(отклонение в процентни пунктове от базовата прогноза)

Растежът в еврозоната също би бил по-слаб, както и инфлацията, тъй като възходящото въздействие от по-високите мита върху вноса в САЩ би било напълно неутрализирано от въздействието на по-слабото търсене (Графика Д, панел „а“). По-слабото външно търсене към еврозоната би потиснало нейния растеж независимо от известно положително въздействие от пренасочване на търговията. Ескалация на митническите тарифи също така би засилила несигурността във връзка с търговските политики, а това би възпирало решенията за инвестиции в еврозоната. Така търсенето би отслабнало още повече, усилвайки преките ефекти от митата. Като цяло при тежкия сценарий растежът на БВП в еврозоната би спаднал до 0,5% през 2025 г., 0,7% през 2026 г. и 1,1% през 2027 г., кумулативно с около 1 процентен пункт под стойността в базовата прогноза, а инфлацията би била 1,8% през 2027 г. спрямо 2,0% в базовата прогноза.

Графика Д

Макроикономически последици за еврозоната при лекия и тежкия сценарий и снабдяване от Китай

а) Еврозона	б) Съществуващо снабдяване от Китай
(отклонение в процентни пунктове от годишния растеж в базовата прогноза)	(дялове)

Пренасочването на китайски износ към еврозоната създава потенциален допълнителен низходящ риск за инфлацията, надхвърлящ включените в тежкия сценарий. Еврозоната би могла да бъде ключова дестинация за пренасочен китайски износ, тъй като съставът му за нея е сходен с този на износа за САЩ. Освен това около 80% от продуктите, внасяни от големите държави от еврозоната, вече са с произход от Китай, а данните на фирмено равнище сочат, че над две пети от предприятията в района внасят китайски стоки (Графика Д, панел „а“). Бързото разрастване на китайските дистрибуционни мрежи в еврозоната биха улеснили още повече такова пренасочване. Друг допринасящ фактор би била подкрепата на китайското правителство за износа и възможността за свиване на маржовете на печалба. Макар че е възможно мерките на ЕС против дъмпинг да смекчат този ефект, продължителното време, необходимо за прилагането им, може да забави реакцията. Ето защо е потенциално възможно тази динамика да усили низходящия натиск върху инфлацията в еврозоната при тежкия сценарий.

3 Реална икономика

През първото тримесечие на 2025 г. икономическата активност в еврозоната отбеляза растеж от 0,3% – малко по-висок от очакваното в прогнозите от март (Графика 1), главно поради силното въздействие на изтеглен напред износ. Вътрешното търсене, стимулирано от частното потребление, вероятно е имало положителен принос за растежа през първото тримесечие, както и нетната търговия. Прирастът на реалния БВП е бил с 0,1 процентни пункта по-висок от предвиденото в мартенските прогнози, най-вече благодарение на по-силен от очакваното износ. Промишленото производство вероятно е отбелязало подем във всички сектори през първото тримесечие, подпомогнато от възстановяване на търсенето на стоки вследствие на подобряването на реалните доходи и изтеглянето напред на покупки в очакване на митническите тарифи. В сектора на услугите икономическата активност вероятно е продължила да нараства.

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

а) Прираст на реалния БВП	б) Равнища на реалния БВП
(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)	(верижни обеми (2020 г.); млрд. евро)

Очаква се през второто и третото тримесечие на 2025 г. растежът да се забави след приключването на изтегления напред износ през първото тримесечие, въвеждането на нови мита и значителната несигурност по отношение на търговските политики. Комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите (ИМП) спадна до 50,2 през май. Това свидетелства за промяна в секторите – промишлеността показва признаци на възстановяване, като ИМП за промишленото производство беше 51,5, а този за услугите сочи стагнация. След двумесечен спад показателят на Европейската комисия за икономическото доверие се подобри през май, но остава на ниско равнище. Данните за промишленото производство за март показват, че ефектите на изпреварване в очакване на митата са засилили значително производството в края на първото тримесечие. В базовата прогноза се допуска, че в хода на прогнозния период митата на САЩ спрямо ЕС ще останат на равнищата, обявени на 9 април, а несигурността по отношение на търговските политики постепенно ще отслабне, но ще остане висока. В Каре 2 са представени повече подробности за въздействието от митата и несигурността във връзка с търговските политики върху базовата прогноза. В общи линии се очаква растежът да се забави през второто тримесечие, а през третото да стане слабо отрицателен с отзвучаването на ефектите от силното нарастване на износа през първото тримесечие, съчетано с въздействието на митата върху износа и с несигурността, свързана с политиките. В резултат на тези фактори се очакват значителни колебания в тримесечната динамика на растежа, а траекторията е особено несигурна. Резултатите през последните тримесечия показват, че придобитият растеж (т.е. средният годишен темп на растеж, ако БВП остане на равнището, отчетено през първото тримесечие) е 0,8% и следователно до голяма степен на него се дължи прогнозираният растеж от 0,9% за 2025 г.

В средносрочен план се очаква прирастът на реалния БВП да се засили, подпомогнат от по-добрия реален разполагаем доход, постепенното отслабване на несигурността и възстановяването на външното търсене с отзвучаването на неблагоприятните ефекти от митата (Таблица 3). По-нататъшно нарастване на покупателната способност на домакинствата вследствие на устойчив растеж на заплатите и заетостта, отслабване на инфлацията и известно намаляване на нормата на спестяване на домакинствата би трябвало до допринесат за нарастване на частното потребление. Въпреки наблюдаваното охлаждане устойчивият пазар на труда и очакваното постепенно възстановяване на доверието на потребителите към ретроспективното му равнище в средносрочен план също би трябвало да подпомогнат нарастване на частното потребление. Прогнозира се, че инвестициите постепенно ще се засилят в хода на прогнозния период, основно в отражение на постепенното отслабване на несигурността, използването на средства по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) и подобряването на условията на търсене. В допълнение към слабото външно търсене, несигурността по отношение на търговските политики (която се изразява в по-слаби инвестиции в световен план и неблагоприятна структура на външното търсене на износ от еврозоната), както и поскъпването на еврото, влошаващо продължителните проблеми с конкурентоспособността на еврозоната, вещаят по-нататъшна загуба на пазарен дял на износа.

Обявените наскоро мерки, свързани с разходи за отбрана и инфраструктура, би трябвало да стимулират растежа в средносрочен план. Очаква се макроикономическите ефекти от новите разходи за отбрана и инфраструктура, включени в базовата прогноза (близо 120 млрд. евро за периода 2025 – 2027 г., малко над 0,7% от БВП^[7]), да засилят растежа на БВП в еврозоната кумулативно с 0,25 процентни пункта, предимно във втората половина на прогнозния период. Най-значителен ефект ще се наблюдава в Германия, която осигурява около 80% от тези разходи.^[8] Що се отнася до структурата, най-голям дял (над половината) от общите допълнителни разходи на еврозоната се класифицират като инвестиции на сектор „Държавно управление“. Следва потреблението на сектор „Държавно управление“ (около 40%, главно междинно потребление и възнаграждения на държавните служители). Високотехнологичното естество на военната продукция означава, че е възможно разходите за отбрана да разчитат в голяма степен на внос, докато бъдат постигнати целите за производствен капацитет в целия ЕС.

Според оценките въздействието на предходното затягане на паричната политика върху растежа е достигнало връхната си точка през 2024 г. и се очаква да отслабва в хода на прогнозния период, за което ще допринесе спадът на основните лихвени проценти. Въздействието на мерките по паричната политика, предприети между декември 2021 г. и септември 2023 г., продължава да оказва влияние върху реалната икономика. По-голямата част от низходящото въздействие върху растежа обаче би трябвало вече да е факт. След понижаването на основните лихвени проценти от юни 2024 г. насам и въз основа на пазарните очаквания за бъдещето им развитие към крайната дата за прогнозите (Каре 1) се очаква, че през 2025 г. възпиращото въздействие на паричната политика върху икономическия растеж постепенно ще отслабва. Все пак неговият мащаб и времеви профил са свързани със значителна несигурност.

В сравнение с прогнозите от март 2025 г. растежът на реалния БВП е неревизиран за 2025 г. и 2027 г., но за 2026 г. е ревизиран леко надолу (Таблица 3, Графика 2 и Графика 3). Фактът, че за 2025 г. прогнозата е неревизирана, отразява съчетание от положителен ефект на пренос от резултатите до първото тримесечие на годината и низходяща ревизия на растежа през второто и третото тримесечие поради по-високите мита, свързаната с това несигурност и повишението на обменния курс на еврото. Напрежението в търговията, несигурността и поскъпването на еврото са причина за низходящата ревизия на растежа от 0,1 процентни пункта за 2026 г. – на 1,1% (след низходяща ревизия от 0,2 процентни пункта в мартенските прогнози), докато допълнителните разходи за отбрана и инфраструктура пораждат известен положителен стимул за тримесечния растеж в рамките на годината. Средният годишен темп на прираст за 2027 г. остава неревизиран на равнище от 1,3%.

Графика 2

Прираст на реалния БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

а) Прогнози от юни 2025 г.	б) Ревизии спрямо прогнозите от март 2025 г.
(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)	(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

Очаква се частното потребление да устои на неблагоприятното въздействие от търговските политики на САЩ, подкрепяно от значително увеличение на доходите вследствие на нарастване на заплатите и спад на инфлацията. През четвъртото тримесечие на 2024 г. растежът на частното потребление се забави поради отминаването на временни фактори, подкрепяли увеличението му през лятото, като например сезонни фактори и Олимпийските игри в Париж. Разходите на домакинствата би следвало да се увеличат от годишен темп на прираст около 0,8% през 2023 – 2024 г. на 1,2% през 2025 – 2027 г. Нарастването на частното потребление ще бъде обусловено главно от увеличение на реалния разполагаем доход, подпомогнато от прираст както на заплатите, така и на доходите, различни от заплати, и по-специално на доходите от самостоятелна заетост (Графика 4). Освен това за прираста на частното потребление би трябвало да допринесе лек спад на нормата на спестяване с постепенното нормализиране на разходите за потребление и спестяванията. Очаквано постепенно възстановяване на доверието на потребителите в средносрочен план при като цяло благоприятна перспектива за пазара на труда и изглаждане на потреблението, т.е. настъпващо със забавяне възстановяване на разходите на домакинствата в съответствие с повишаването на покупателната способност, може да допринесе за постепенно спадане на нормата на спестяване. Въпреки това нормата на спестяване на домакинствата се очаква да остане висока в отражение на факта, че лихвените проценти по кредитите за тях остават малко над средните в ретроспективен план, а достъпът до кредити все още е затегнат. Прирастът на частното потребление е ревизиран надолу с 0,2 процентни пункта за 2025 г. спрямо прогнозите от март 2025 г. в контекста на нарастващата несигурност по отношение на политиките.

Графика 4

Потребление, доходи и спестявания на домакинствата

(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)

Според оценките жилищните инвестиции са възстановили положителния си растеж през първото тримесечие на 2025 г., като се очаква инерцията им да се позасили в хода на прогнозния период вследствие на по-благоприятни условия за финансиране и увеличение на реалните доходи на домакинствата. След продължителен спад, започнал през второто тримесечие на 2022 г., според оценките жилищните инвестиции отново са отбелязали нарастване през първото тримесечие на 2025 г. и се очаква да продължат растежа си през следващите тримесечия. Възстановяването им отразява подобреното търсене на жилища, за което свидетелства и наблюдаваният наскоро подем в броя на разрешенията за строеж, издадени за жилищни сгради, и може да бъде отдадено на последователния спад на лихвите по ипотечни заеми от края на 2023 г. насам, подпомогнат от продължаващо нарастване на реалните доходи на домакинствата. В условията на оживление в търсенето на жилища се очаква прирастът на жилищните инвестиции да се засили през 2026 г. и 2027 г.

Смята се, че бизнес инвестициите, отслабени в краткосрочен план от високата несигурност, постепенно ще се възстановят в средносрочен план с отслабването на несигурността, подобряването на икономическата активност и влизането в сила на национални политики и политики на равнище ЕС. Според оценките бизнес инвестициите в еврозоната са отбелязали лек спад през първото тримесечие на 2025 г. и се очаква да продължат да намаляват през второто тримесечие в условия на повишена несигурност по отношение на търговските политики, нови мита и финансова волатилност. Очаква се те постепенно да се възстановят в хода на прогнозния период с нарастването на вътрешното и външното търсене, отслабването на несигурността, подобряването на условията за финансиране и прилагането на нови национални политики и политики на ЕС, които стимулират допълнителни частни инвестиции, свързани с разходи за отбрана и инфраструктура.

Очаква се по-високите мита, повишената несигурност и натискът върху конкурентоспособността, произтичащ по-специално от поскъпването на еврото, да се отразят неблагоприятно върху перспективите за износа на еврозоната. Митата върху износа на еврозоната за САЩ, който има дял от 17% в общия износ на стоки от еврозоната, помрачават перспективата за износа (вижте Каре 2 за повече подробности). През първото тримесечие износът отбеляза значително увеличение, тъй като предприятията изтегляха напред поръчки в очакване на митата в САЩ. Очаква се обаче растежът на износа да отслабне, като за еврозоната ще бъде трудно да не изостава от световното търсене, а изпреварващите поръчки приключат. Смята се, че тези по-слаби резултати произтичат и от натиск върху конкурентоспособността, който се очаква да се увеличава поради по-високите мита в САЩ, които ще направят предприятията от еврозоната по-малко конкурентоспособни в сравнение с тези в САЩ, и поради поскъпването на еврото. В резултат на това се очаква растежът на износа да остане слаб в средносрочен план, на равнища под средните ретроспективни. Макар че е възможно известна подкрепа да дойде от възстановяване на външното търсене, трайни трудности като например конкуренцията от Китай, главно в автомобилната промишленост и машиностроенето, и все още високите енергийни разходи продължават да помрачават перспективата. При все че еврозоната може да постигне известно засилване на конкурентоспособността в САЩ в сравнение с Китай, не се предвижда това да има силен смекчаващ ефект. Като цяло износът извън еврозоната е ревизиран рязко надолу поради митата в САЩ, несигурността по отношение на търговските политики и покачването на обменния курс на еврото. Що се отнася до вноса, предвижда се растежът да се задържи под дългосрочния тренд, отчасти поради слабия износ и инвестиции. Очаква се нетната търговия да има отрицателен принос за растежа на еврозоната от -0,6 процентни пункта през 2025 г. и -0,1 процентни пункта през 2026 г., което представлява низходяща ревизия с 0,1 процентни пункта и за двете години. През 2027 г. се очаква нетната търговия да има малък положителен принос за растежа.

Очаква се пазарът на труда да остане като цяло устойчив, въпреки че растежът на заетостта би трябвало да се забави в сравнение с последните години. През четвъртото тримесечие на 2024 г. заетостта нарасна слабо, но през първото тримесечие на 2025 г. растежът беше по-висок от очакваното. В годишно изражение се очаква растежът на заетостта да отслабне от 1,0% през 2024 г. и да се движи около 0,5 – 0,6% през целия прогнозен период (с 0,1 – 0,2 процентни пункта над предвиденото в мартенските прогнози). Тенденциите в заетостта (Графика 5) отразяват допускането, че постепенно ще отзвучат цикличните фактори, които през последните години подпомагаха заетостта повече от обичайното – като например запазване на работна ръка, висок растеж на печалбите, относително нисък растеж на реалните заплати и стабилно нарастване на работната сила. В сравнение с прогнозите от март сега се очаква отзвучаването на някои от тези благоприятстващи фактори да стане по-слабо изразено. Ето защо се прогнозира растежът на заетостта да бъде малко по-малко зависим от прираста на БВП в сравнение с допускането в предишните прогнози.

Графика 5

Заетост

(индекс, Т1 2022 = 100)

Очаква се нарастването на производителността на труда да се засили с по-умерен темп през 2025 – 2027 г. спрямо предвиденото в мартенските прогнози. Нарастването на производителността (на наето лице) се очаква да се възстановява с по-бавен темп през 2025 г. спрямо предвиденото в прогнозите от март. Смята се, че то ще се засили от -0,1% през 2024 г. до 0,4% през 2025 г. и 0,7% – 0,8% през 2026 – 2027 г., отразявайки засилване на икономическата активност и отслабваща динамика на заетостта. Това е сравнимо със средния годишен прираст на производителността на наето лице в ретроспективен план – 0,6% през периода 2000 – 2019 г. (Графика 6). Смята се също така, че скоростта на възстановяването ще бъде ограничена от структурни фактори, като постепенно пренасочване на икономическата активност към сектора на услугите, разходи за преход, свързани с екологизиране на икономиката, трайно неблагоприятно въздействие на сътресението от енергийните цени, бавно възприемане на високо иновативни технологии, основани на изкуствен интелект, и застаряване на населението.

Графика 6

Производителност на труда на наето лице

а) Равнище на производителността на труда

(индекс, Т1 2022 = 100)

б) Темп на растеж на производителността на труда

(растеж на годишна база)

Очаква се през прогнозния период темпът на безработица да спадне до безпрецедентно ниско равнище (Графика 7). През първото тримесечие на 2025 г. темпът на безработица леко се повиши, в съответствие с прогнозите от март. Очаква се до края на 2025 г. той да нарасне незначително. След това протичащото икономическо възстановяване, макар и слабо, би могло да доведе до нов спад на равнището на безработица от първото тримесечие на 2026 г. нататък и то да достигне 6,0% през 2027 г. За 2027 г. темпът на безработица е ревизиран надолу с 0,2 процентни пункта. Прогнозира се нарастването на работната сила постепенно да се забави в хода на прогнозния период до равнище доста под наблюдаваното през последните години.

Графика 7

Темп на безработица

(процент от работната сила)

4 Фискална перспектива

След значително затягане през 2024 г. се прогнозира фискалната позиция на еврозоната да бъде затегната само слабо през 2025 г., да бъде разхлабена значително през 2026 г. и отново да бъде затегната, малко по-осезаемо, през 2027 г. (Таблица 4).^[9] Степента на затягане на фискалната позиция през 2024 г. беше обусловена от значителни недискреционни фактори и от оттеглянето на повечето мерки за подкрепа, свързани с енергоносителите и инфлацията, и на други фискални стимули. Недискреционните фактори отразяваха силната динамика на приходите в някои държави, главно вследствие на структурни ефекти (по-бързо нарастване на данъчната база, отколкото на номиналния БВП), които обаче се оценяват като до голяма степен временни. За 2025 г. дискреционните мерки на фискалната политика показват продължаващо затягане, макар и с много по-бавен темп. То отразява увеличения на социалноосигурителните вноски и косвените данъци, които обаче до голяма степен се компенсират от по-нататъшно нарастване на публичните разходи и разхлабване на фискалната политика, свързано с недискреционни фактори.^[10] За 2026 г. се предвижда разхлабване на фискалната позиция след неотдавнашните съобщения на правителствата, главно поради по-големи държавни инвестиции и потребление, както и поради по-ниско пряко данъчно облагане. За 2027 г. затягането на фискалната позиция и дискреционните мерки отразяват предимно по-ниски очаквани държавни разходи, свързани с изтичането на срока на финансирането с безвъзмездни средства по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU), и известно затягане на недискреционни фактори.^[11]

В сравнение с прогнозите от март 2025 г. дискреционните мерки на фискалната политика, включени в базовата прогноза, сочат значително кумулативно фискално разхлабване. Това се дължи най-вече на мерките на фискалната политика в Германия и е свързано с по-високи разходи за отбрана и инфраструктура, особено през 2026 – 2027 г. Освен това за допълнителното разхлабване допринасят продължаващата подкрепа за Украйна, по-ниските преки и косвени данъци в Германия и, в известна степен, по-високите прогнозни разходи за отбрана и помощ за Украйна в няколко други държави от еврозоната. От ревизиите на дискреционните мерки на фискалната политика като цяло следва по-разхлабена фискална позиция през прогнозния период (-0,4 процентни пункта от БВП), като в противоположна посока действат по-ограничени ревизии на недискреционните фактори.

Прогнозира се до 2027 г. бюджетното салдо на еврозоната да намалее до доста под прага от -3% от БВП, а съотношението на дълга да нарасне над 90% (Таблица 4). За 2024 г. бюджетното салдо на еврозоната, -3,1% от БВП, беше само малко по-добро от предвиденото в прогнозите от март. Очаква се то да остане непроменено през 2025 г. и да намалее значително през 2026 г. и в по-малка степен през 2027 г. (до -3,5% от БВП). Годишната тенденция следва движението на циклично изгладеното първично салдо, което се влияе от гореописаната динамика на фискалната позиция. Смята се, че до края на прогнозния период цикличният компонент ще бъде в общи линии неутрален. В края на прогнозния период основният фактор за влошаването на бюджетното салдо спрямо 2024 г. е устойчивото нарастване на лихвените плащания. В сравнение с мартенските прогнози бюджетното салдо е ревизирано надолу за 2026 – 2027 г. въпреки малко по-добрата изходна позиция през 2024 г. Тази ревизия отразява допълнителното разхлабване на фискалната политика, дължащо се главно на Германия. Очаква се съотношението дълг/БВП в еврозоната да се увеличава, като продължаващите първични дефицити и положителните корекции на дефицита и дълга неутрализират изцяло благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа. В сравнение с прогнозите от март съотношението на дълга в края на прогнозния период е ревизирано нагоре, тъй като по-високите първични дефицити и корекциите на дефицита и дълга повече от неутрализират малко по-добрата изходна позиция през 2024 г., а за 2027 г. се прогнозира по-благоприятен диференциал между лихвените проценти и растежа.

Допусканията и прогнозите за фискалната политика в еврозоната все така са свързани с висока степен на несигурност. За това има редица причини, включително продължаващото геополитическо напрежение и конкретните реакции на политиките на правителствата в еврозоната в по-широкия контекст на фискалната рамка на ЕС. В много държави рисковете, свързани с дискреционната фискална политика, произтичат от по-високи разходи за отбрана от включените в базовата прогноза (макар че в някои държави тези рискове могат да бъдат компенсирани от консолидационни мерки за изпълнение на ангажиментите по Пакта за стабилност и растеж).

5 Цени и разходи

Очаква се общата инфлация да отслабва и да бъде средно 2,0% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г., след което да се върне до 2,0% през 2027 г. (Графика 8). Смята се, че през второто тримесечие на 2025 г. общата инфлация ще спадне под 2% и ще продължи да намалява в началото на 2026 г., като най-ниската стойност ще бъде около 1,4%, и ще се наблюдава известна краткосрочна волатилност, дължаща се на свързани с енергоносителите базови ефекти. За този спад допринасят всички основни компоненти (Графика 9): енергоносители, храни, базисна инфлация (за която главен фактор са услугите). Увеличението на общата инфлация до 2,0% през 2027 г. е свързано с временно възходящо въздействие от страна на енергийната инфлация, отразяващо фискални мерки, свързани с прехода заради изменението на климата, по-специално въвеждането на нова схема за търговия с емисии (СТЕ2). ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да намалява до началото на 2026 г., а след това да се установи на ниво около 1,9% за остатъка от прогнозния период.

Графика 8

ХИПЦ инфлация в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 9

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

Очаква се инфлацията на енергоносителите да остане отрицателна до края на 2026 г., а през 2027 г. да отбележи нарастване вследствие на фискални мерки, свързани с изменението на климата (Графика 10, панел „а“). Предвижда се през второто тримесечие на 2025 г. инфлацията на енергоносителите да стане отново отрицателна и да остане такава до края на 2026 г. Това е обусловено от по-ниските цени на едро на петрола и природния газ, както и на конкретни фискални мерки, като например очакваното намаляване на цените на електроенергията поради по-ниски данъци и мрежови такси в Германия. Увеличението на енергийната инфлация от -2,1% през 2026 г. на 2,7% през 2027 г. основно отразява временно възходящо въздействие от прилагането на пакета на схема за търговия с емисии (СТЕ2) за отоплението на сгради и за транспортните горива и – в по-малка степен – очаквано поскъпване на петрола.

Очаква се инфлацията на храните временно да нарасне през второто тримесечие на 2025 г., след което да отслабне и да се задържи в общи линии без промяна от първото тримесечие на 2026 г. нататък (Графика 10, панел „б“). Инфлацията на храните се предвижда да се увеличи до 2,9% през второто тримесечие на 2025 г. вследствие на възходящ базов ефект и рязко поскъпване на непреработените храни, както и на цялостно нарастване на цените на хранителните суровини. Прогнозата е след това тя да спадне до средно 2,4% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г., осезаемо под дългосрочната средна стойност, вследствие на поевтиняване на суровините и отслабване на натиска от страна на разходите за труд.

Графика 10

Перспектива за инфлацията на енергоносителите и храните в ХИПЦ

a) Енергоносители в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

б) Храни в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да спадне от 2,8% през 2024 г. до 1,9% през 2026 – 2027 г. (Графика 11) с по-нататъшното отслабване на въздействието на големите сътресения в предишни периоди върху инфлацията при услугите. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни намалява от началото на 2024 г. насам и се очаква тази тенденция да продължи, тъй като отслабването на натиска от страна на разходите за труд действа възпиращо върху динамиката на цените. През 2024 г. инфлацията на неенергийните промишлени стоки вече беше спаднала под средните ретроспективни нива. Очаква се в средносрочен план тя леко да се увеличи и да се върне към средното си равнище от около 1%. Инфлацията при услугите е доста упорита. Тя се движи около 4% от ноември 2023 г. насам, но се очаква да намалее постепенно от средно 3,4% през 2025 г. до 2,6% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г. Този спад отразява факта, че настъпващите със забавяне корекции, породени от предходни цялостни повишения на цените, отминават, а отслабването на натиска от страна на разходите за труд намира отражение. В по-общ план процесът на дезинфлация, свързан с ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, е в съответствие със силното покачване на обменния курс на еврото, низходящото въздействие от отслабващи косвени ефекти от минали промени в енергийните цени и продължаващото отражение на низходящото въздействие от предходното затягане на паричната политика.

Графика 11

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

В съпоставка с прогнозите от март 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана надолу с 0,3 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г. За 2027 г. тя е като цяло неревизирана (Графика 12). Низходящата ревизия за 2025 г. е обусловена изцяло от енергийната инфлация поради по-слаби от очакваното данни и по-ниски допускания за цените на петрола, природния газ и електроенергията. Инфлацията на енергоносителите е ревизирана надолу и за 2026 г., отчасти заради прилагането на свързани с цената на електроенергията мерки в Германия. Освен това както ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, така и инфлацията при храните са ревизирани леко надолу, съответно с 0,1 и 0,2 процентни пункта, предимно заради известни низходящи ефекти от повишаването на обменния курс на еврото и по-ниските цени на енергийните суровини. Незначителната възходяща ревизия на инфлацията на храните и енергоносителите за 2027 г. и неревизираната ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни са свидетелство, че общата инфлация остава като цяло непроменена.

Графика 12

Ревизии на прогнозата за инфлацията в съпоставка с прогнозите от март 2025 г.

(годишно процентно изменение)

Прогнозира се растежът на номиналните заплати да намалее с отслабването на натиска от компенсирането на инфлацията. Според оценките прирастът на компенсацията на наето лице е намалял до 3,5% през първото тримесечие на 2025 г. (0,3 процентни пункта под равнището, предвидено в прогнозите от март). Предвижда се той да намалее още повече, като се забави от средно 3,2% през 2025 г. до 2,8% през 2026 г. и 2027 г. (Графика 13). Този спад отразява най-вече очакваното намаление на прираста на договорените заплати (което се потвърждава от инструмента на ЕЦБ за проследяване на заплатите). Отчасти го компенсира нарастващото отклонение на действителните заплати от заложените в колективните трудови договори. През прогнозния период се очаква делът на заплатите да се задържи като цяло непроменен, оставайки малко над дългосрочната си средна величина. Според оценките през третото тримесечие на 2024 г. реалните заплати са се върнали към нивата от началото на 2021 г. Макар това да означава по-слаб натиск от страна на мерките за компенсиране на инфлацията, пазарите на труда са все така затегнати. Това обяснява защо реалното нарастване на заплатите остава донякъде завишено в сравнение с ретроспективните равнища (0,4% в периода от 1999 г. до 2024 г.). В съпоставка с прогнозите от март 2025 г. прирастът на компенсацията на наето лице е коригиран надолу с 0,2 процентни пункта за 2025 г., но е ревизиран със същия размер нагоре за 2027 г.

Графика 13

Перспектива за динамиката на заплатите

(годишно процентно изменение)

Нарастването на разходите за труд на единица продукция се очаква да продължи да отслабва през прогнозния период поради по-бавния прираст на заплатите и засиления растеж на производителността. Прирастът на разходите за труд за единица продукция се оценява на 3,1% през първото тримесечие на 2025 г. и се очаква първоначално да остане висок поради ниския растеж на производителността, след което да спадне рязко до средно 2,1% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. (в съответствие с историческата средна стойност). В сравнение с прогнозите от март 2025 г. прирастът на разходите за труд на единица продукция е ревизиран надолу с 0,2 процентни пункта за 2025 г. поради по-ниския ръст на заплатите. Същевременно възходящата корекция от 0,1 процентни пункта за 2026 г. и 0,3 процентни пункта за 2027 г. се дължи както на по-високия растеж на заплатите, така и на по-слабото нарастване на производителността.

Очаква се цялостният натиск върху вътрешните цени, измерен чрез нарастването на дефлатора на БВП, да продължи да отслабва през 2025 г. и да се стабилизира през втората половина на прогнозния период, тъй като намаляващите разходи за труд на единица продукция позволяват увеличаване на нормата на печалба (Графика 14). Годишният темп на растеж на дефлатора на БВП се очаква постепенно да намалява до средно 2,3% през 2025 г. и около 2,0% през 2026 г. и 2027 г. Със забавянето на растежа на разходите за труд на единица продукция и сдържаната динамика на разходите за други фактори на производството се очаква растежът на печалбата на единица продукция да се възстановява в известна степен от 2025 г. нататък, подпомогнат от икономическото възстановяване, засилването на растежа на производителността и временно счетоводно оптимизиране през 2027 г. във връзка със статистическото третиране на СТЕ2.^[12] В съпоставка с прогнозите от март 2025 г. прирастът на дефлатора на БВП е ревизиран надолу с 0,2 процентни пункта за 2025 г. и 2024 г., и леко нагоре за 2027 г.

Графика 14

Натиск върху вътрешните цени

(годишно процентно изменение)

Очаква се инфлацията на цените на вноса да се повиши през прогнозния период. Предвижда се прирастът на дефлатора на вноса да нарасне от -0,5% през 2024 г. до 0,4% през 2025 г. и допълнително до 1,2% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. Съществената ревизия на инфлацията на цените на вноса в сравнение с прогнозите от март (понижение с 2,0 процентни пункта за 2025 г. и 0,5 процентни пункта за 2026 г., но възходяща ревизия с 0,5 процентни пункта за 2027 г.) съответстват на ефекта от поскъпването на еврото и допусканията за цените на енергийните суровини, които отчасти се компенсират от положителния принос на промените в износните цени на конкурентите. Последните са свързани предимно със САЩ, тъй като митата върху вноса на стоки за междинно потребление в страната водят до по-високи износни цени.

6 Анализи на чувствителността

Алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Алтернативните хипотези за цените на суровините петрол и природен газ предполагат като цяло възходящи рискове за инфлацията. Прогнозите на експертите на ЕЦБ се основават на техническите допускания, представени в Каре 1. В този анализ на чувствителността алтернативни низходящи и възходящи хипотези се извеждат от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности при цените на петрола и на природния газ.^[13] Според тези плътности разпределението за цените на петрола е в общи линии симетрично около базовата прогноза. Възходящи рискове, като например по-бързо от очакваното разрешаване на търговски спорове или потенциално ескалиране на напрежението в Близкия изток, са балансирани от низходящи рискове, произтичащи от потенциално продължителния ефект от обявяването на мита или от по-нататъшно увеличено предлагане от ОПЕК+. За разлика от това разпределението при цените на природния газ свидетелства за съществени възходящи рискове за техническите допускания (Графика 15), вероятно в отражение на несигурността, свързана с предлагането. Тази несигурност произтича от смущения на световния пазар на втечнен природен газ (ВПГ), включително потенциално напрежение в Близкия изток и по-нататъшно забавяне на планирани проекти за ВПГ, както и от рискове, свързани с европейския пазар. Все пак съществуват и низходящи рискове, особено ако несигурността, свързана с търговията, оказва трайно въздействие или ако е налице значителен напредък към изход от руската война срещу Украйна. Направен е и анализ на чувствителността при постоянна цена както за петрола, така и за природния газ. Във всеки от случаите се изчислява синтетичен индекс на цените на енергоносителите (среднопретеглена стойност на промените в цените на петрола и природния газ) и се оценява въздействието посредством макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата. Резултатите са представени в Таблица 6. Те показват по-силни възходящи, отколкото низходящи рискове за инфлацията за 2027 г. и по-ограничени рискове за растежа на БВП.

Графика 15

Алтернативни допускания за енергийните цени

а) Хипотеза за цената на петрола

(щ.д./барел)

б) Хипотеза за цената на природния газ

(евро/мегаватчас)

Алтернативни хипотези за обменния курс

В този анализ на чувствителността се оценяват последиците за базовите прогнози от алтернативни хипотези за обменния курс, които като цяло сочат низходящи рискове за растежа и инфлацията. Техническите допускания за обменните курсове в базовата прогноза са постоянни за целия прогнозен период. Алтернативни низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 14 май 2025 г. Те показват тенденция към значително по-нататъшно поскъпване на еврото (Графика 16). Въздействието на тези алтернативни хипотези се оценява посредством макроикономически модели на експертите на ЕЦБ и Евросистемата. Средното въздействие върху нарастването на производството и инфлацията при тези модели е показано в Таблица 7.

Графика 16

Алтернативни хипотези за обменния курс щатски долар/евро

Каре 3 Актуална информация за успешността на прогнозите на експертите на Евросистемата/ЕЦБ за растежа и инфлацията от 2021 г. насам

Точните прогнози имат ключов принос за ефикасното вземане на решения по паричната политика. Надеждните прогнози за инфлацията помагат на ЕЦБ да предвиди отклонения от средносрочната си цел от 2% и своевременно да коригира курса си. Необходима е редовна оценка на успешността на прогнозите, за да се гарантира надеждността им. Като се има предвид връзката между икономическата активност и инфлацията, важно е също така непрекъснато да се наблюдава успешността на прогнозите за растежа. В този контекст в карето се прави преглед на точността на последните прогнози на експертите на Евросистемата/ЕЦБ за растежа и инфлацията в еврозоната.

Точността на прогнозите за растежа на БВП в еврозоната варира след пандемията от COVID-19, като краткосрочните прогнози се оказват точни, но темпът на възстановяване в средносрочен план често е надценен (Графика А). По време на пандемията до края на 2021 г. както краткосрочните, така и средносрочните прогнози показаха необичайно големи грешки – в отражение на предизвикателството да се прогнозира растеж в период на безпрецедентни ограничителни мерки и възобновяване на дейността. След 2022 г. грешките в краткосрочните прогнози намаляха значително и оттогава са под или близо до средната абсолютна грешка отпреди пандемията. Това показва, че дори в условията на множество големи сътресения последните краткосрочни прогнози за БВП като цяло са надеждни, без отчетливо отклонение. За разлика от това средносрочните прогнози систематично надценяваха растежа между третото тримесечие на 2022 г. и второто тримесечие на 2024 г., като между четвъртото тримесечие на 2022 г. и четвъртото тримесечие на 2023 г. грешките за една година напред надвишаваха средната абсолютна грешка отпреди пандемията. Тези завишени оценки отразяваха оптимистични очаквания за силно възстановяване след енергийната криза. По-специално, през 2022 г. тези грешки бяха обусловени от по-слабо от очакваното възстановяване на световната търговия, по-високи цени на енергоносителите, затегнати условия на финансиране и повишена несигурност, съчетани с подценено въздействие на инфлацията върху реалните доходи. През 2023 г. по-слабо от очакваното външно търсене, по-рестриктивна парична политика и по-силно евро също допринесоха за по-ниските от прогнозните резултати за растежа.^[14] През последната година точността на прогнозите за една година напред се подобри значително, макар че продължава тенденцията за леко надценяване на перспективата за растежа.

Графика А

Грешки в прогнозите на експертите на Евросистемата/ЕЦБ за тримесечния растеж на реалния БВП на еврозоната от 2021 г. насам

а) Грешки за едно тримесечие напред	б) Грешки за една година напред
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

Прогнозите за инфлацията за 2021 г. и 2022 г. значително и устойчиво подценяваха натиска върху цените. Точността им се е подобрила от 2023 г. насам, като при средносрочните прогнози се наблюдава промяна на знака на грешките (Графика Б). Действителната инфлация през 2021 г. и 2022 г. се оказа значително по-висока от прогнозираната главно поради необичайното съчетание от покачващи се цени на енергийните суровини (особено при природния газ), затруднения в глобалните доставки и засилено търсене след пандемията, което също така доведе до известна нелинейност при предаването на сътресенията. Факторите, обуславящи тези грешки, бяха подробно разгледани в анализи на експерти на ЕЦБ.^[15] През 2023 г. и 2024 г. инфлационният натиск отслабна, а експертите усъвършенстваха набора от технически допускания и аналитичните инструменти. Грешките в прогнозите намаляха и в общи линии съответстваха на средните стойности отпреди COVID-19. В същото време грешките в прогнозите за една година напред станаха трайно отрицателни, макар и само до миналата година.

Графика Б

Грешки в прогнозите на експертите на Евросистемата/ЕЦБ за общата ХИПЦ инфлация в еврозоната

а) Грешки за едно тримесечие напред	б) Грешки за една година напред
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

Завишените прогнозни стойности за инфлацията през последната година се дължат почти изцяло на волатилния компонент на енергоносителите, докато основната инфлация беше забележително точна (Графика В). След руската инвазия в Украйна цените на природния газ скочиха внезапно и доведоха до съществени грешки в прогнозите за инфлацията на енергоносителите. Грешките в инфлацията на храните в ХИПЦ и в ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също се увеличиха с течение на времето, тъй като предприятията пренасяха натиска от страна на разходите на по-широка основа и по-често, а инфлацията при услугите стана по-трайна поради засиленото търсене след пандемията. От 2023 г. грешките в прогнозите за всички компоненти постепенно намаляха. Грешките в прогнозите за една година напред станаха отрицателни от четвъртото тримесечие на 2023 г. насам. Причината за това са грешките при инфлацията на енергоносителите, дължащи се до голяма степен на факта, че цените на едро на природния газ бяха по-ниски от заложените в цените на фючърсите. Компонентите храни и основна инфлация бяха в пълно съответствие с прогнозите от юни 2024 г. насам.

Графика В

Разбивка по компоненти на грешките за ХИПЦ инфлацията в еврозоната за една година напред

(процентни пунктове)

Проучването как са се развили експертните прогнози за средногодишната инфлация за 2024 г. в различните издания показва, че ХИПЦ инфлацията през 2024 г. първоначално е била леко подценена, а впоследствие – надценена (Графика Г). Експертите на Евросистемата правят за първи път прогноза за инфлацията за 2024 г. в прогнозите от декември 2021 г., като предвиждат инфлация от 1,8% за 2024 г. – значително под реалната крайна стойност от 2,4%. В първите прогнози, обхващащи 2024 г., инфлацията е подценена поради по-силна от очакваното динамика на компонента основна инфлация. Това се дължи най-вече на отложеното прехвърляне на натиска по линия на разходите – особено от страна на енергоносителите и заплатите – към инфлацията при услугите. Това не можеше да бъде напълно предвидено в края на 2021 г. или началото на 2022 г. предвид факта, че редица сътресения настъпиха едва в хода на 2022 г. В периода декември 2022 г. – декември 2023 г. следващите експертни прогнози надцениха инфлацията през 2024 г., което се дължи почти изцяло на енергийния компонент, докато по-близо до резултата бяха прогнозите за ХИПЦ инфлацията без компонента енергоносители. При тези издания на прогнозите техническите допускания, основаващи се на фючърсите за цените на петрола и природния газ, включваха много по-високи цени на енергоносителите за 2024 г., отколкото се оказаха в действителност. От прогнозите от март 2024 г. нататък прогнозираната обща ХИПЦ инфлация за 2024 г. като цяло съответства на резултатите. Въпреки сътресенията, които през последните години значително затрудняват прогнозите за инфлацията, грешките в различните издания на прогнозите за 2024 г. остават в интервала, който би могъл да се очаква въз основа на историческата несигурност. Повечето грешки попадат в доверителния интервал 60% към момента на изготвяне на прогнозата.

Графика Г

Прогнози на експертите на Евросистемата/ЕЦБ за средната годишна ХИПЦ инфлация през 2024 г. в различните издания

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Грешките в прогнозата за инфлацията през 2024 г. следват сходен модел при всички прогностици, като първоначалното подценяване, последвано от надценяване през 2023 г., постепенно се коригира с течение на времето (Графика Д). Подобно на експертите на Евросистемата/ЕЦБ всички прогностици, чиито прогнози за инфлацията през 2024 г. започват в края на 2021 г., очакваха инфлацията да бъде под 2%, но впоследствие ревизираха прогнозите си до декември 2022 г. с оглед на наблюдавания тогава ръст на инфлацията. Като цяло прогнозите останаха на едно равнище до лятото на 2023 г., след което постепенно се доближаха до реалния резултат. Средно за периода декември 2022 г. – септември 2023 г. прогнозите на Consensus Economics бяха по-точни, но зад това се крие и надценяване, и подценяване от отделни прогностици от частния сектор.

Графика Д

Развитие на прогнозите за средногодишната ХИПЦ инфлация през 2024 г. при различни международни организации и прогностици от частния сектор

(годишно процентно изменение)

Накратко, от втората половина на 2023 г. насам грешките в прогнозите станаха по-малки, като прогнозите на експертите на Евросистемата/ЕЦБ като цяло са успешни. Все пак прогнозирането остава трудно предвид продължаващите сътресения, засягащи еврозоната. Грешките бяха особено големи през 2021 г. и 2022 г., което отразява въздействието на извънредни и припокриващи се сътресения. Оттогава точността на прогнозите се е подобрила, особено що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, успоредно с постепенното отслабване на тези сътресения. При случая с 2024 г. е показателно, че въпреки известно подценяване и надценяване грешките в прогнозите за инфлацията остават в рамките на нормалния в исторически план диапазон. Независимо от това остава много трудно да се правят прогнози предвид продължаващите сътресения, които влияят върху икономическите перспективи както в световен мащаб, така и на равнището на еврозоната. Това изисква постоянна предпазливост и гъвкавост в процеса на прогнозиране, особено предвид високата степен на несигурност по отношение на динамиката и предаването на тези сътресения.